китайска граматика - User contributions [en]

Talk:Разговорни термини за обръщане към непознати

2021-06-14T05:42:49Z

Zhugeshanzhen: Created page with "也可以加上“小姑娘”。"

也可以加上“小姑娘”。

Професионални титли/звания

2021-06-14T05:41:47Z

Zhugeshanzhen:

Общоупотребяваните са:
医生/醫生大夫
yīshēng dàifu
доктор/лекар доктор

护士/護士师傅 /師傅
hùshì shīfu
сестра майстор/човек с умение

老师/老師教授
lǎoshī jiàoshòu
учител/даскал професор/преподавател

律师/律師法官
lǜshī fǎguān
адвокат съдия

主席校长/校長
zhǔxí xiàozhǎng
председател директор

警察公关/公關
jǐngchá gōngguān
полицай/милиционер рецепционист/администрато

秘书/秘書秘书长/秘書長
mìshū mìshūzhǎng
секретар/секретарка главен секретар

主任司机/司機
zhǔrèn sījī
директор на отдел, шофьор/водач на МПС

председател на отдел
大使总统/總統
dàshǐ zǒngtǒng
посланик президент

经理/經理总经理/總經理
jīnglǐ zǒngjīnglǐ
мениджър генерален мениджър

博士 bóshì (може да се съкрати до 总/總 zǒng
доктор на науките 王总/王總 Wáng zǒng
Генералния мениджър Уан)
==Приноси==
• За първоначалната версия на статията са използвани материали от <ref>C. Ross and J. S. Ma, Modern Mandarin Chinese Grammar: A Practical Guide: Taylor & Francis, 2006.</ref>

• Първоначалната версия на статията е подготвена със съдействието на http://www.seo-forum-seo-luntan.com

==Източници==
<references />

Проверяване дали хората са те разбрали

2021-06-14T05:35:39Z

Zhugeshanzhen:

清楚吗？懂不懂？懂吗？
清楚嗎？懂嗎？
Qīngchǔ ma? Dǒng bù dǒng? Dǒng ma?
Ясно ли е? Разбираш ли или не? Разбираш ли?
==Приноси==
• За първоначалната версия на статията са използвани материали от <ref>C. Ross and J. S. Ma, Modern Mandarin Chinese Grammar: A Practical Guide: Taylor & Francis, 2006.</ref>

• Първоначалната версия на статията е подготвена със съдействието на http://www.seo-forum-seo-luntan.com

==Източници==
<references />

Причина-следствие/причина-резултат: Питане за причини и основания

2021-06-14T05:34:46Z

Zhugeshanzhen:

Това става с:
为什么/為什麼？ wèi shénme? „защо?“
为什么/為什麼 wèi shénme е най-общото и неутрално, използвано за този тип питания.

你昨天为什么没来上课？
你昨天為什麼沒來上課？
Nǐ zuótiān wèi shénme méi lái shàng kè?
Защо вчера не дойде на училище?

你为什么还在这儿？
你為什麼還在這兒？
Nǐ wèi shénme hái zài zhèr?
Защо си още тук?

怎么/怎麼 zěnme? „Как?“ („Защо?“, „Как така?“)
怎么/怎麼 zěnme се използва за узнаване на причините, като в същото време съдържа елемента на изненадата и/или неодобрението. Може да не изисква отговор.

他说今天来，怎么没来？
他說今天來，怎麼沒來？
Tā shuō jīntiān lái, zénme méi lái?
Той каза, че ще дойде днес. Как така не дойде?

你不说，我怎么知道？
你不說，我怎麼知道？
Nǐ bù shuō, wǒ zěnme zhīdao?
Ако не ми казваш/кажеш, аз откъде да знам/как мога да знам?

什么理由？/ 甚麼理由？ shénme lǐyóu? „Каква е причината“
什么理由/ 甚麼理由 shénme lǐyóu се използва за узнаване на приината на нещо. Когато говорещият използва тази фраза, той/тя очаква отговор.

你有什么理由要跟我离婚？
你有甚麼理由要跟我離婚？
Nǐ yǒu shénme líyóu yào gēn wǒ lí hūn?
По каква причина искаш да се разведеш с мен?

什么理由你不给我们工钱？
甚麼理由你不給我們工錢？
Shénme lǐyóu nǐ bù gěi wǒmen gōngqian?
Каква е причината да не ни плащаш заплатите?

凭什么？/ 憑甚麼？ píng shénme? „С какво право/ На какво основание?“
凭什么/ 憑甚麼 píng shénme е разговорен израз, най-често използван в устната реч.

你凭什么打人？
你憑甚麼打人？
Nǐ píng shénme dǎ ren?
С какво право ме удряш?

你凭什么逮捕我？
你憑甚麼逮捕我？
Nǐ píng shénme dàibǔ wǒ?
На какво основание ме арестуваш?
何故 hégù? и 为何/為何 wéi hé „По каква причина/ Защо?“
何故hégù и 为何/為何 wéi hé се използват само в официалната (обикновено – писмената) реч.

他何故杀人？
他何故殺人？
Tā hégù shā rén?
Защо той е убил човек?

为何惊慌？
為何驚慌？
Wéi hé jīnghuāng?
Защо си толкова уплашен/-а?
==Приноси==
• За първоначалната версия на статията са използвани материали от <ref>C. Ross and J. S. Ma, Modern Mandarin Chinese Grammar: A Practical Guide: Taylor & Francis, 2006.</ref>

• Първоначалната версия на статията е подготвена със съдействието на http://www.seo-forum-seo-luntan.com

==Източници==
<references />

Причина-следствие/причина-резултат: Изразяването им в единични изречения

2021-06-14T05:33:19Z

Zhugeshanzhen:

В китайския се използват свързани по двойки думи 因为/因為 yīnwei „защото/понеже“ . . .
所以 suóyǐ „затова/така че“ . . . за изразяване на причина и следствие или причина и резултат. 因为/因為
yīnwei и 所以 suóyǐ се намират в началото на техните прости изречения или точно преди предиката. Може да се срещат в едно и също изречение.
因为他没有很多钱，所以他不随便买东西。
因為他沒有很多錢，所以他不隨便買東西。
Yīnwéi tā méi yǒu hěn duō qián, suóyǐ tā bù suíbiàn mǎi dōngxi.
Защото няма пари, затова и не пазарува, когато му скимне. (Понеже няма пари, затова и не пазарува, когато му се иска.)

1 Изпускане на субекти в 因为/因為 yīnwei . . .
所以 suóyǐ . . . изречения

Когато субектите в 因为/因為 yīnwei простите изречения 所以 suóyǐ простите изречения
са идентични, то субектът често може да се изпуска във второто (所以 suóyǐ) просто изречения. В този случай,
因为/因為 yīnwei обикновено се поставя след субекта на първото просто изречение.
我最近因为忙，所以没给你打电话。
我最近因為忙，所以沒給你打電話。
Wǒ zuìjìn yīnwei máng, suóyǐ méi gěi nǐ dǎ diànhuà.
Защото бях зает напоследък, затова не съм ти се обаждал. (Защото бях заета напоследък, затова не съм ти се обаждала.)

Когато субектите на двете прости изречения са идентични, субектът също може също да бъде изпуснат от първото. Това изречение е правилно със или без 所以 suóyǐ.
因为有事，(所以)王先生请假了。
因為有事，(所以)王先生請假了。
Yīnwei yǒu shì, (suóyǐ) Wáng xiānsheng qǐng jià le.
Понеже имаше работа, господин Уан поиска отпуск. (Защото имаше задачи, господин Уан поиска отпуск.)

2 Относителен ред на 因为/因為 yīnwei и 所以 suóyǐ простите изречения
Мястото на 所以 suóyǐ простото изречение е фиксирано. То идва като второ в изречението, след просто изречени, което въвежда/представя причината.

Казва се така Не така
因为他是中国人，所以他会说中国话。 *所以他会说中国话，因为他是中国人。
因為他是中國人，所以他會說中國話。所以他會說中國話，因為他是中國人。
Yīnwéi tā shì Zhōngguó rén, suóyǐ Suóyǐ tā huì shuō Zhōngguó huà,
tā huì shuō Zhōngguó huà. yīnwéi tā shì Zhōngguó rén.
Защото е китаец, (затова)
може да говори китайски.

Все пак 因为/因為 yīnwei простото изречение може да се намира или в първата или втората част на изреченията.
他会说中国话，因为他是中国人。
他會說中國話，因為他是中國人。
Tā huì shuō Zhōngguó huà, yīnwéi tā shì Zhōngguó rén.
Той може да говори китайски, защото е китаец. (Той говори китайски, защото е китаец.)

王先生请假了，因为他有事。
王先生請假了，因為他有事。
Wáng xiānsheng qǐng jià le, yīnwéi tā yǒu shì.
Господин Уан поиска отпуск, защото имаше работи да върши.
==Приноси==
• За първоначалната версия на статията са използвани материали от <ref>C. Ross and J. S. Ma, Modern Mandarin Chinese Grammar: A Practical Guide: Taylor & Francis, 2006.</ref>

• Първоначалната версия на статията е подготвена със съдействието на http://www.seo-forum-seo-luntan.com

==Източници==
<references />

Причина-следствие/причина-резултат: Изпускане на свързващи думи

2021-06-14T05:31:48Z

Zhugeshanzhen:

Въпреки, че може да има 因为/因為 yīnwei и suóyǐ в едно и също изречение, то е често възможно да има само 因为/因為 yīnwei или само 所以 suóyǐ в дадено причина-следствие изречение.
所以 suóyǐ, без 因为/因為 yīnwei:
我最近忙，所以没给你打电话。
我最近忙，所以沒給你打電話。
Wǒ zuì jìn máng, suóyǐ méi gěi nǐ dǎ diànhuà.
Аз бях зает напоследък, затова не ти се обадих. (Аз бях заета напоследък, затова не ти се обадих)
因为/因為 yīnwei, без 所以 suóyǐ:
他因为病了，没来上课。
他因為病了，沒來上課。
Tā yīnwéi bìng le, méi lái shàng kè.
Понеже беше болен, той не дойде на училище.
==Приноси==
• За първоначалната версия на статията са използвани материали от <ref>C. Ross and J. S. Ma, Modern Mandarin Chinese Grammar: A Practical Guide: Taylor & Francis, 2006.</ref>

• Първоначалната версия на статията е подготвена със съдействието на http://www.seo-forum-seo-luntan.com

==Източници==
<references />

Примерни представяния

2021-06-14T05:27:10Z

Zhugeshanzhen:

Следните разговори илюстрират неформални и формални представяния. Прието е и да се включва информация за работата на представяния или специалността, която изучава. Под разговорите са представени китайски думи за много професии и специалности.

разговор 1 (неутрално ниво на формалност)
A: 这是李小姐，我的同学。她学地质学。
這是李小姐，我的同學，她學地質學。
Zhè shì Lǐ xiǎojie, wǒ de tóngxué. Tā xué dìzhìxué.
这是我哥哥，张大年。他学语言学。
這是我哥哥，張大年，他學語言學。
Zhè shì wǒ gēge, Zhāng Dànián. Tā xué yǔyánxué.
Това е госпожица Ли, моя състудентка. Учи геология.
Това е по-големият ми брат. Той учи лингвистика.
B: 你好。
Nǐ hǎo.
Здравей.
C: 你好。
Nǐ hǎo.
Здравей.

разговор 2 (по-формално)
A: 我给你们介绍介绍，这位是唐教授。这位是从美国来的司密斯先生。
我給你們介紹介紹，這位是唐教授，這位是從美國來的司密斯先生。
Wǒ gěi nǐmen jièshào jièshào, zhè wèi shì Táng jiàoshòu. Zhè wèi shì còng Měiguó lái de Sī Mìsī xiānsheng.

Сега нека ви представя един на друг. Това е професор Тан, а това е господин Смит (Съ Мисъ) от Америка.
B: 久仰，久仰。
Jiǔ yǎng, jiǔ yǎng.
Толкова исках да се запозная с Вас. (Очаквах това запознанство толкова дълго.)

разговор 3 (формално)
A: 这位是有名的音乐家，马友友，这位是名导演，张艺谋。
這位是有名的音樂家，馬友友，這位是名導演，張藝謀。
Zhè wèi shì yǒu míng de yīnyuè jiā, Mǎ Yǒu-yǒu, zhè wèi shì míng dáoyǎn, Zhāng Yìmóu.
Това е известният музикант – Ма Йоу-йоу. А това е известният режисьор Джан Имоу.
B: 久仰大名。
Jiǔ yǎng dàmíng.
Чувал съм за Вас и отдавна исках да се запознаем.
C: 彼此彼此。
Bícǐ, bícǐ.
Чувствата са взаимни. (в отговор на някой, който е добре известен)
==Приноси==
• За първоначалната версия на статията са използвани материали от <ref>C. Ross and J. S. Ma, Modern Mandarin Chinese Grammar: A Practical Guide: Taylor & Francis, 2006.</ref>

• Първоначалната версия на статията е подготвена със съдействието на http://www.seo-forum-seo-luntan.com

==Източници==
<references />

Прилагателни глаголи и сравнителни структури

2021-06-14T05:23:20Z

Zhugeshanzhen:

Прилагателните глаголи се използват в сравнителни структури.

Тези структури включват 比 bǐ „повече от“ и 没有 méi yǒu „по-малко от“, като обикновено завършват с прилагателен глагол или с модифициран такъв.

我比你高。我没有你高。
Wǒ bǐ nǐ gāo. Wǒ méi yǒu nǐ gāo.
Аз съм по-висок от теб. Не съм толкова висок колкото тебе.

==Приноси==
*За първоначалната версия на статията са използвани материали от <ref>C. Ross and J. S. Ma, Modern Mandarin Chinese Grammar: A Practical Guide: Taylor & Francis, 2006.</ref>

*Първоначалната версия на статията е подготвена със съдействието на http://www.seo-forum-seo-luntan.com

==Източници==
<references />

Прилагателни глаголи

2021-06-14T05:22:50Z

Zhugeshanzhen:

Прилагателните глаголи се превеждат като прилагателни. Те включват 高 gāo „висок/висок е“, 贵/貴 guì „скъп/скъпо е“, 小 xiǎo „малко/малко е“, 大 dà „голямо/голямо е“, 好 hǎo „добре/добро е“ и т.н.

Китайските прилагателни глаголи, за разлика от българските прилагателни не се свързват с копула, наприме с глагола 是 shì „е“:

Казва се така Не така
他高。 *他是高。
Tā gāo. Tā shì gāo.
Той е висок.

那本书贵。 *那本书是贵。
那本書貴。那本書是貴。
Nà běn shū guì. Nà běn shū shì guì.
Онази книга е скъпа.

那个学校大。 *那个学校是大。
那個學校大。那個學校是大。
Nàge xuéxiào dà. Nàge xuéxiào shì dà.
Онова училище е голямо.
==Приноси==
• За първоначалната версия на статията са използвани материали от <ref>C. Ross and J. S. Ma, Modern Mandarin Chinese Grammar: A Practical Guide: Taylor & Francis, 2006.</ref>

• Първоначалната версия на статията е подготвена със съдействието на http://www.seo-forum-seo-luntan.com

==Източници==
<references />

Talk:Прилагателен глагол и край на изречението -了 le

2021-06-14T05:21:22Z

Zhugeshanzhen: Created page with "你“长”高了。"

你“长”高了。

Прилагателен глагол и край на изречението -了 le

2021-06-14T05:21:17Z

Zhugeshanzhen:

Края на изречението -了le може да се срещне с прилагателен глагол, за да изрази промяна.

你高了。
Nǐ gāo le.
Ти си станал по-висок./Ти си станала по-висока. (Ти си порастнал./Ти си порастнала.)
==Приноси==
• За първоначалната версия на статията са използвани материали от <ref>C. Ross and J. S. Ma, Modern Mandarin Chinese Grammar: A Practical Guide: Taylor & Francis, 2006.</ref>

• Първоначалната версия на статията е подготвена със съдействието на http://www.seo-forum-seo-luntan.com

==Източници==
<references />

Привличане на вниманието чрез молене за помощ

2021-06-14T05:19:42Z

Zhugeshanzhen:

请帮(个)忙。劳驾/勞駕
請幫(個)忙。
Qǐng bāng (gè) máng. láojià
Моля, помогнете. Извинете, че ви натоварвам
==Приноси==
• За първоначалната версия на статията са използвани материали от <ref>C. Ross and J. S. Ma, Modern Mandarin Chinese Grammar: A Practical Guide: Taylor & Francis, 2006.</ref>

• Първоначалната версия на статията е подготвена със съдействието на http://www.seo-forum-seo-luntan.com

==Източници==
<references />

Привличане на вниманието чрез извинение за намесата

2021-06-14T05:19:12Z

Zhugeshanzhen:

麻烦你对不起劳驾
麻煩你對不起勞駕
máfan nǐ duìbuqǐ láojià
извинете (за извинете (съжалявам извини ме (че те
безпокойството) за допуснатата грубост) натоварвам допълнително).
==Приноси==
• За първоначалната версия на статията са използвани материали от <ref>C. Ross and J. S. Ma, Modern Mandarin Chinese Grammar: A Practical Guide: Taylor & Francis, 2006.</ref>

• Първоначалната версия на статията е подготвена със съдействието на http://www.seo-forum-seo-luntan.com

==Източници==
<references />

Привличане на вниманието с използване на име или титла

2021-06-14T05:17:49Z

Zhugeshanzhen:

В китайския език, най-обикновеният начин за привличане на вниманието е да извикате хората по име, титла или роднински термин (майка, кака, батко и пр.)

马教授/馬教授王玫玲
Mǎ jiàoshòu Wáng Méilíng
Професор Ма Мейлин Уан

先生小姐/女士
Xiānsheng Xiǎojie
Господин/Сър Госпожица, госпожа

В Китай за учтив начин на привличане на внимание на непознат мъж се смята:

师傅/師傅 shīfu майстор (майсторе)

Шофьорите на такси може да се назовават и с:

司机/司機 sījī шофьор

Неофициален, разговорен начин за привличане на нечие внимание е с междуметието:

欸
ē
ей, хей (欸 ē има и други значения, които може да се преведат с междуметията: ех, ах, еййй..., да, така е, а така, ами да, уви... )

==Приноси==
*За първоначалната версия на статията са използвани материали от <ref>C. Ross and J. S. Ma, Modern Mandarin Chinese Grammar: A Practical Guide: Taylor & Francis, 2006.</ref>

*Първоначалната версия на статията е подготвена със съдействието на http://www.seo-forum-seo-luntan.com

==Източници==
<references />

Предлози, които също функционират като глаголи

2021-06-14T05:13:16Z

Zhugeshanzhen:

Много предлози също функционират като глаголи.

Като предлог Като глагол
在 zài в съществува; е; намира се в
他在家吃饭。他在家。
他在家吃飯。
Tā zài jiā chī fàn. Tā zài jiā.
Той яде вкъщи. Той е вкъщи.

给/給 gěi до/за дава
他给我买了毛衣。她给了我这件毛衣。
他給我買了毛衣。她給了我這件毛衣。
Tā gěi wǒ mǎi le máoyī. Tā gěi le wǒ zhè jiàn máoyī.
Той купи пуловер за мен. Тя ми даде този пуловер.

到 dào до; пристига;

你什么时候到图书馆去？他什么时候到？
你什麼時候到圖書館去？他什麼時候到？
Nǐ shénme shíhòu dào Tā shénme shíhòu dào?
túshūguǎn qù?
Кога ще ходиш до библиотеката? Той кога пристига?

Като предлог Като глагол
对/對 duì към, спрямо correct правилно/коректно

你应该对客人很客气。 Q：你是英国人，对吗？
你應該對客人很客氣。你是英國人，對嗎？
Nǐ yīnggāi duì kèren hěn kèqi. Nǐ shì Yīngguórén, duì ma?
Трябва да си учтив/-а към гостите. Англичан/-нка си, нали?
A: 对。
對。
Duì.
Правилно

跟 gēn с/със;следва, върви след

他每天跟朋友聊天。不要老跟着我。
不要老跟著我。
Tā měitiān gēn péngyou liáo tiān. Bù yào lǎo gēn zhe wǒ.
Той приказва (чати) с приятели всеки ден. Не ме следвай през цялото време.

Можете да разберете дали дадена дума е предлог или глагол, в зависимост от контекста.

*Предлозите винаги се следват от обектна съществителна фраза и глаголна фраза. Ако думата не се следва от двете споменати фрази, значи че тя не е предлог.

Глагол: следван от същ. Предлог: следван от същ.
фраза, но не от глаголна фраза и от глаголна

她给我这件毛衣了。她给我买了这件毛衣了。
她給我這件毛衣了。她給我買了這件毛衣了。
Tā gěi wǒ zhè jiàn máoyī le. Tā gěi wǒ mǎi le zhè jiàn máoyī le.
Тя ми даде този пуловер. Тя купи този пуловер за мен.

他在家。他在家吃饭。
他在家吃飯。
Tā zài jiā. Tā zài jiā chī fàn.
Той е вкъщи. Той яде у дома си.
==Приноси==
*За първоначалната версия на статията са използвани материали от <ref>C. Ross and J. S. Ma, Modern Mandarin Chinese Grammar: A Practical Guide: Taylor & Francis, 2006.</ref>

*Първоначалната версия на статията е подготвена със съдействието на http://www.seo-forum-seo-luntan.com

==Източници==
<references />

Посочване на местоположение спрямо дадена точка, чрез използване на думи за местоположение

2021-06-14T04:59:44Z

Zhugeshanzhen:

За да се отбележи, че нещо е „вътре“, „извън“, „над“, „под“ и други спрямо дадена точка се използва следната структура:

дадената точка/място 的 de локационна дума/думата за местоположение

В следните фрази точката/мястото е къщата. Забележете, че 的 de може да се изпуска.

房子(的)里头/房子(的)裡頭
fángzi (de) lǐtou
вътре в къщата/ в къщата

房子(的)外头/房子(的)外頭
fángzi (de) wàitou
извън къщата

房子(的)上头/房子(的)上頭
fángzi (de) shàngtou
на/над къщата

房子(的)下头/房子(的)下頭
fángzi (de) xiàtou
под къщата

房子(的)前头/房子(的)前頭
fángzi (de) qiántou
пред къщата

房子(的)后头/房子(的)后頭
fángzi (de) hòutou
зад къщата

房子(的)左边/房子(的)左邊
fángzi (de) zuǒbian
в ляво/от ляво на къщата

房子(的)右边/房子(的)右邊
fángzi (de) yòubian
в дясно/ от дясно на къщата

房子(的)对面/房子(的)對面
fángzi (de) duìmiàn
срещу къщата

房子(的)中间/房子(的)中間
fángzi (de) zhōngjiān
между къщите

房子的旁边/房子的旁邊
fángzi (de) pángbiān
до къщата

Базовите форми за местоположение 里/裹 lǐ, 外wài, 上 shàng и 下 xià може директно да следват думата. Когато се срещат по този начин, 的 de не се използва.

въпросното място + базовата форма за местоположение

房子(的)里头/房子(的)裡頭 или 房子里/房子裹
fángzi (de) lǐtou fángzi lǐ
в къщата в къщата

房子(的)外头/房子(的)外頭 или 房子外
fángzi (de) wàitou fángzi wài
извън къщата извън къщата

房子(的)上头/房子(的)上頭 или 房子上
fángzi (de) shàngtou fángzi shàng
на/върху къщата на/върху къщата

房子(的)下头/房子(的)下頭 или 房子下
fángzi (de) xiàtou fángzi xià
под къщата под къщата

==Приноси==
*За първоначалната версия на статията са използвани материали от <ref>C. Ross and J. S. Ma, Modern Mandarin Chinese Grammar: A Practical Guide: Taylor & Francis, 2006.</ref>

*Първоначалната версия на статията е подготвена със съдействието на http://www.seo-forum-seo-luntan.com

==Източници==
<references />

Посочване на месеците с отправна точка „сега“

2021-06-14T04:51:49Z

Zhugeshanzhen:

За посочване на месеци се използват изразите:

този месец 这个月/這個月 zhège yuè
следващия месец 下个月/下個月 xià gè yuè
миналия месец 上个月/上個月 shàng gè yuè
==Приноси==
*За първоначалната версия на статията са използвани материали от <ref>C. Ross and J. S. Ma, Modern Mandarin Chinese Grammar: A Practical Guide: Taylor & Francis, 2006.</ref>

*Първоначалната версия на статията е подготвена със съдействието на http://www.seo-forum-seo-luntan.com

==Източници==
<references />

Показване на степента/обхвата или резултата на дадена ситуация

2021-06-14T04:50:52Z

Zhugeshanzhen:

Резултативните глаголи показват резултат от действията. За показване на резултат или степен/обхват от ситуация, се използва следната структура:
глагол 得 de глаголна фраза/просто изречение

Когато глаголът е прилагателен глагол, 得 de глаголна фраза/изречение, тогава въвежда степента на ситуацията: толкова-прилагателен глагол verb phrase глаголна фраза/изречение.

他累得抬不起头来了。
他累得抬不起頭來了。
Tā lèi de táibuqǐtóu lái le.
Той беше толкова изморен, че не можеше да си вдигне главата..

她高兴得说不出话来了。
她高興得說不出話來了。
Tā gāoxìng de shuōbuchū huà lái le.
Тя беше толкова щастлива, че не можеше да говори.

他冷得发抖了。
他冷得發抖了。
Tā lěng de fādǒu le.
Той бе толкова премръзнал, че чак трепереше.

Когато глаголът е деен глагол, 得 de глаголна фраза/изречение показва резултатите на даденото действие: изпълнено действие до глаголна фраза/изречение.

妈妈哭得眼睛都红了。
媽媽哭得眼睛都紅了。
Māma kū de yǎnjing dōu hóng le.
Мама плака докато й се зачервиха очите.

他走得精疲力尽了。
他走得精疲力盡了。
Tā zǒu de jīngpí lìjìn le.
Той вървя толкова много, че накрая беше изтощен. (Вървя докато се изтощи./Вървя до пълно изтощение.)

Ако дейният глагол има допълнение, изречението придобива следната форма:

[деен глагол + допълнение] деен глагол 得 de глаголна фраза/изречение
他[走路]走得精疲力尽了。
他[走路]走得精疲力盡了。
Tā [zǒu lù] zǒu de jīngpí lìjìn le.
Той вървя (по пътя) толкова много, че накрая се изтощи.
==Приноси==
• За първоначалната версия на статията са използвани материали от <ref>C. Ross and J. S. Ma, Modern Mandarin Chinese Grammar: A Practical Guide: Taylor & Francis, 2006.</ref>

• Първоначалната версия на статията е подготвена със съдействието на http://www.seo-forum-seo-luntan.com

==Източници==
<references />

Показване на способността за изпълнение на глагола: потенциалните суфикси 得了 deliǎo и 不了 buliǎo

2021-06-14T04:49:05Z

Zhugeshanzhen:

Резултативните суфикси показват резултата или завършеността на дадено действие. За показване, че субектът е способен или неспособен да извърши даденото действие, се добавят един от следните потенциални суфикси към глагола:

Глагол + 得了 deliǎo способност за извършване на действие
Глагол + 不了 buliǎo неспособност за извършване на действие
==Приноси==
• За първоначалната версия на статията са използвани материали от <ref>C. Ross and J. S. Ma, Modern Mandarin Chinese Grammar: A Practical Guide: Taylor & Francis, 2006.</ref>

• Първоначалната версия на статията е подготвена със съдействието на http://www.seo-forum-seo-luntan.com

==Източници==
<references />

Показване на връзката „първо . . . и само тогава . . .“

2021-06-14T04:47:21Z

Zhugeshanzhen:

За показване, че нещо се случва „тогава и само тогава“ след като нещо друго вече се е случило, се използва схемата:

先 xiān VP1 才 cái VP2
първо VP1 и само тогава VP2
你先买票，才上公共汽车。
你先買票，才上公共汽車。
Nǐ xiān mǎi piào, cái shàng gōnggòng qìchē.
Ти първо си купуваш билет и само след това може да се качиш в автобуса.
==Приноси==
• За първоначалната версия на статията са използвани материали от <ref>C. Ross and J. S. Ma, Modern Mandarin Chinese Grammar: A Practical Guide: Taylor & Francis, 2006.</ref>

• Първоначалната версия на статията е подготвена със съдействието на http://www.seo-forum-seo-luntan.com

==Източници==
<references />

Показване, че съществителните фрази споделят едно и също свойство/качество

2021-06-14T04:45:36Z

Zhugeshanzhen:

За показване, че две съществителни фрази са подобни в определени отношения или, че споделят едно и също свойство/качество, се използва следното:

NP1 跟/和 NP2 一样 AV
NP1 跟/和 NP2 一樣 AV
NP1 gēn/hé NP2 yīyàng AV
NP1 и NP2 идентични/същите AV
我儿子跟/和我女儿一样高。
我兒子跟/和我女兒一樣高。
Wǒ érzi gēn/hé wǒ nǚ’ér yīyàng gāo.
Синът ми и дъщеря ми са еднакво високи. (Моят син и моята дъщеря са еднакво високи.)

小狗和小猫一样可爱。
小狗和小貓一樣可愛。
Xiǎogǒu hé xiǎomāo yīyàng kě’ài.
Кученцата и котенцата са еднакво милички.
==Приноси==
• За първоначалната версия на статията са използвани материали от <ref>C. Ross and J. S. Ma, Modern Mandarin Chinese Grammar: A Practical Guide: Taylor & Francis, 2006.</ref>

• Първоначалната версия на статията е подготвена със съдействието на http://www.seo-forum-seo-luntan.com

==Източници==
<references />

Показване, че дадено действие не съществува или няма да съществува

2021-06-14T04:43:17Z

Zhugeshanzhen:

За означаване, че дадено действие не се извършва или не ще се извършва, глаголът, който го изразява се отрицава с 不 bù.

我不吃肉。
Wǒ bù chī ròu.
Аз не ям месо./Не ям месо.

台北从来不下雪。
台北從來不下雪。
Táiběi cónglái bù xià xuě.
В Тайпе никога не вали сняг.

明天是星期六。我们不上课。
明天是星期六。我們不上課。
Míngtiān shì xīngqīliù. Wǒmen bù shàng kè.
Утре е събота. Не трябва да ходим на училище.
==Приноси==
• За първоначалната версия на статията са използвани материали от <ref>C. Ross and J. S. Ma, Modern Mandarin Chinese Grammar: A Practical Guide: Taylor & Francis, 2006.</ref>

• Първоначалната версия на статията е подготвена със съдействието на http://www.seo-forum-seo-luntan.com

==Източници==
<references />

Показване, че всички съществителни фрази са еднакви

2021-06-14T04:42:33Z

Zhugeshanzhen:

Когато дадена фраза се отнася до множества (например, „къщи“, „кучета“, „две книги“ и т.н.) се използват тези use this pattern to say that all of the entities are the same.

NP 一样
NP 一樣
NP yīyàng
NP идентично/същото

这两本书一样。这三个菜一样吗？
這兩本書一樣。這三個菜一樣嗎？
Zhè liǎng běn shū yīyàng. Zhè sān gè cài yīyàng ma?
Тези двете книги са еднакви. Тези три ястия еднакви ли са?

==Приноси==
*За първоначалната версия на статията са използвани материали от <ref>C. Ross and J. S. Ma, Modern Mandarin Chinese Grammar: A Practical Guide: Taylor & Francis, 2006.</ref>

*Първоначалната версия на статията е подготвена със съдействието на http://www.seo-forum-seo-luntan.com

==Източници==
<references />

Показване, че всички съществителни фрази не са еднакви

2021-06-14T04:41:57Z

Zhugeshanzhen:

Когато става дума за множества, напр. „къщи“, „кучета“, „две книги“ и пр., се използва следната схема:

NP 不一样。
NP 不一樣。
NP bù yīyàng.
NP не са еднакви.
这两本书不一样。
這兩本書不一樣。
Zhè liǎng běn shū bù yīyàng.
Тези две книги не са еднакви.
==Приноси==
• За първоначалната версия на статията са използвани материали от <ref>C. Ross and J. S. Ma, Modern Mandarin Chinese Grammar: A Practical Guide: Taylor & Francis, 2006.</ref>

• Първоначалната версия на статията е подготвена със съдействието на http://www.seo-forum-seo-luntan.com

==Източници==
<references />

Поздравяване чрез говорене за настоящата активност

2021-06-14T04:41:25Z

Zhugeshanzhen:

Роднини, приятели и близки познати може да се поздравяват като се споменава това, което правят в момента. Ето и примерите:

吃饭去。上课吧!
吃飯去。上課吧！
Chī fàn qù. Shàng kè ba!
Отиваш да ядеш. На училище отиваш, май.

回家呢？上班呢？
Huí jiā ne? Shàng bān ne？
Прибираш се вкъщи ли? Отиваш на работа?

Друг вариант на тези поздрави е с директно питане:

你上哪儿去？你到哪儿去？
你上哪兒去？你到哪兒去？
Nǐ shàng nǎr qù? Nǐ dào nǎr qù?
Къде отиваш? Къде си тръгнал? (Накъде си тръгнал?)

你去哪儿？你今天去哪儿玩了？
你去哪兒？你今天去哪兒玩了？
Nǐ qù nǎr? Nǐ jīntiān qù nǎr wán le?
Къде отиваш? Днес къде ще ходиш да се позабавляваш?

干吗(呢)？(неформално/разговорно) 忙什么呢？
幹嗎（呢）？忙什麼呢？
Gànmá (ne)? Máng shénme ne?
Какво правиш? С какво си зает? (С какво си заета?)

==Приноси==
*За първоначалната версия на статията са използвани материали от <ref>C. Ross and J. S. Ma, Modern Mandarin Chinese Grammar: A Practical Guide: Taylor & Francis, 2006.</ref>

*Първоначалната версия на статията е подготвена със съдействието на http://www.seo-forum-seo-luntan.com

==Източници==
<references />

Поздрави чрез питане за ядене

2021-06-14T04:39:33Z

Zhugeshanzhen:

Когато поздравявате някой по време на часовете, които са традиционни за закуска, обед, вечеря, то това може да стане, съвсем в реда на нещата, като се пита дали човекът е ял.

(你)吃了吗？ (你)吃了没有？
Nǐ chī le ma? Nǐ chī le méi yǒu?
Яде ли? Яде ли или още не си ял?
==Приноси==
• За първоначалната версия на статията са използвани материали от <ref>C. Ross and J. S. Ma, Modern Mandarin Chinese Grammar: A Practical Guide: Taylor & Francis, 2006.</ref>

• Първоначалната версия на статията е подготвена със съдействието на http://www.seo-forum-seo-luntan.com

==Източници==
<references />

Talk:Поздрави и сбогувания в писма - Сбогувания в писмата

2021-06-14T04:38:49Z

Zhugeshanzhen: Created page with "这真的很“台湾”，哈哈哈。"

这真的很“台湾”，哈哈哈。

Подчертаване на извършващо се действие

2021-06-14T04:36:57Z

Zhugeshanzhen:

Това става като се следва глагола със суфикса 着/著 zhe. За отбелязване, че дадено действие става в момента на говоренето, 在 zài или 正在 zhèngzài може също да предшестват глагола. 呢 ne също може да се среща в края на изречението.
他在说着话呢。
他在說著話呢。
Tā zài shuōzhe huà ne.
Той говори. (Той говори в момента.)

她正在吃着早饭呢。
她正在吃著早飯呢。
Tā zhèngzài chīzhe zǎofàn ne.
В момента тя яде закуска. (Тя закусва в момента.)

在 zài преди глагола също може да отразява траене без глаголния суфикс 着/著 zhe.
他在说话呢。
他在說話呢。
Tā zài shuō huà ne.
Той говори. (Той сега говори.)

我们在吃饭呢。
我們在吃飯呢。
Wǒmen zài chī fàn ne.
Ние сега ядем. (Точно ядем в момента.)

Суфиксът за продължителност/траене 着/著 zhe често се използва с глаголи, които се отнасят до разположението или мястото на даден обект.
街上站着很多人。
街上站著很多人。
Jiēshàng zhànzhe hěn duō rén.
Има много хора на улицата. (Много хора стоят на улицата.)

公共汽车上坐着很多人。
公共汽車上坐著很多人。
Gōnggòng qìchē shàng zuòzhe hěn duō rén.
Има много хора в автобуса.

Употребата на 着/著 zhe е подобна на сегашно продължително време в българския език и дава фокус на нещата, които произтичат в момента. Обаче 着/著 zhe и сегашното продължително време не винаги са еквивалентни. Например 着/著 zhe в китайския език може да се използва за подчертаване на продължителността на прилагателния глагол:
她的脸红着呢。(AV)
她的臉紅著呢。
Tā de liǎn hóngzhe ne.
Лицето й е зачервено. (Лицето й се зачервява.)

汤热着呢。(AV)
湯熱著呢。
Tāng rèzhe ne.
Супата е гореща.

着/著 zhe може също да се суфиксира с определени глаголи при заповедни форми.
拿着!/拿著！ Názhe! Вземи! Хвани! На!
记着!/記著！ Jìzhe! Запомни!
等着!/等著！ Děngzhe! Чакай!
坐着!/坐著! Zuòzhe! Седни!
==Приноси==
• За първоначалната версия на статията са използвани материали от <ref>C. Ross and J. S. Ma, Modern Mandarin Chinese Grammar: A Practical Guide: Taylor & Francis, 2006.</ref>

• Първоначалната версия на статията е подготвена със съдействието на http://www.seo-forum-seo-luntan.com

==Източници==
<references />

Питания за китайските йероглифи

2021-06-14T04:35:14Z

Zhugeshanzhen:

怎么念？这个字怎么念？
怎麼念？這個字怎麼念？
Zěnme niàn? Zhège zì zěnme niàn?
Как се произнася? Този йероглиф как се произнася?

怎么写？那个字怎么写？
怎麼寫？那個字怎麼寫？
Zěnme xiě? Nàge zì zěnme xiě?
Как се пише? Как се пише този йероглиф?

‘qīngchu’怎么写？我不认识那个字。
‘qīngchu’怎麼寫？我不認識那個字。
‘qīngchu’ zěnme xiě? Wǒ bù rènshi nàge zì.
Как се пише „цинчу“? Не познавам/не разпознавам този йероглиф.

那个字是什么意思?
那個字是什麼意思?
Nàge zì shì shénme yìsi?
Какво означава този йероглиф?
==Приноси==
• За първоначалната версия на статията са използвани материали от <ref>C. Ross and J. S. Ma, Modern Mandarin Chinese Grammar: A Practical Guide: Taylor & Francis, 2006.</ref>

• Първоначалната версия на статията е подготвена със съдействието на http://www.seo-forum-seo-luntan.com

==Източници==
<references />

Питане относно изпълнението на дадено действие

2021-06-14T04:33:57Z

Zhugeshanzhen:

За питане как дадено действие е изпълнено се казва:

(субект) деен глагол 得怎么样？
得怎麼樣？
de zěnmeyàng?

Как субектът изпълнява действието?

他考得怎么样？
他考得怎麼樣？
Tā kǎode zěnmeyàng?
Как се справи той с изпита? (Как той издържа изпита си?)

她开车开得怎么样？
她開車開得怎麼樣？
Tā kāi chē kāi de zěnmeyàng?
Тя как кара кола? (Как е тя с карането на кола?)

За питане дали дадено действие е изпълнено по определен начин се формира да-не въпрос с прилагателен глагол с използване на:

• Глагол-не-глагол структура

деен глагол 得 de прилагателен глагол 不 bù прилагателен глагол?

你考试考得好不好？
你考試考得好不好？
Nǐ kǎo shì kǎo de hǎo bù hǎo?
Добре ли се справи с теста или не?

他说得清楚不清楚？
他說得清楚不清楚？
Tā shuō de qīngchu bù qīngchu?
Той говори ясно или не? (Той говори разбрано или неразбрано?)

• 吗/嗎 ma да-не въпрос структура

你考得好吗？
你考得好嗎？
Nǐ kǎo de hǎo ma?
Добре ли се справи с изпита?

他说得清楚吗？
他說得清楚嗎？
Tā shuō de qīngchu ma?
Той ясно ли говори?
==Приноси==
*За първоначалната версия на статията са използвани материали от <ref>C. Ross and J. S. Ma, Modern Mandarin Chinese Grammar: A Practical Guide: Taylor & Francis, 2006.</ref>

*Първоначалната версия на статията е подготвена със съдействието на http://www.seo-forum-seo-luntan.com

==Източници==
<references />

Питане от какво е направен даден предмет

2021-06-14T04:32:51Z

Zhugeshanzhen:

За задаване на този вид въпроси се използва:
(съществително)是用什么做的？
是用甚麼做的？
shì yòng shénme zuò de?
(Това нещо) от какво е направено?

这个花瓶是用什么做的？
這個花瓶是用甚麼做的？
Zhège huāpíng shì yòng shénme zuò de?
От какво е направена тази ваза? (Тази ваза от какво е направена?)

你的耳环是用什么做的？
你的耳環是用什麼做的？
Nǐ de ěrhuán shì yòng shénme zuò de?
От какво са направени твоите обеци? (Твоите обеци от какво са направени?)
==Приноси==
*За първоначалната версия на статията са използвани материали от <ref>C. Ross and J. S. Ma, Modern Mandarin Chinese Grammar: A Practical Guide: Taylor & Francis, 2006.</ref>

*Първоначалната версия на статията е подготвена със съдействието на http://www.seo-forum-seo-luntan.com

==Източници==
<references />

Talk:Питане за способността за изпълнение на действие

2021-06-14T04:31:24Z

Zhugeshanzhen: Created page with "“这么多菜，你吃得不吃不了？”greshno——这么多菜，你吃得了吃不了？这么多菜，吃不吃得了？"

“这么多菜，你吃得不吃不了？”greshno——这么多菜，你吃得了吃不了？这么多菜，吃不吃得了？

Питане за способността за изпълнение на действие

2021-06-14T04:30:01Z

Zhugeshanzhen:

За питане относно способността на даден субект относно изпълнение на действие, се формулира да-не въпрос с 吗/嗎 ma или с глагол не-глагол структура.

*吗/嗎 ma
你吃得了这么多菜吗？
你吃得了這麼多菜嗎？
Nǐ chīdeliǎo zhème duō cài ma?
Ти можеш ли да изядеш толкова много храна? (Можеш ли да изядеш толкова много гозби?)

*Глагол-не глагол структура: глагол 得了 deliǎo глагол 不了 bùliǎo
他做得了做不了这件事情？
他做得了做不了這件事情？
Tā zuòdeliǎo zuòbuliǎo zhè jiàn shìqing?
Той може ли или не може да направи тези неща? (Той може или не може да се заеме с тази материя?)

这么多菜，你吃不吃得了？
這麼多菜，你吃不吃得了？
Zhème duō cài, nǐ chī bu chī de liǎo?
Толкова много ястия, можеш ли да ги изядеш или не? (Дали ще можеш да изядеш всички тези ястия?)

За отговаряне с „да“ се казва глагол 得了 deliǎo:
做得了。
Zuòdeliǎo.
Мога да го направя.

吃得了。
Chīdéliǎo.
Мога да ги изям. (Мога да го изям.)

За отговаряне с „не“ се казва глагол 不了 buliǎo:
做不了。
Zuòbuliǎo.
Не мога да направя.

吃不了。
Chībuliǎo.
Не мога да ги изям.
==Приноси==
*За първоначалната версия на статията са използвани материали от <ref>C. Ross and J. S. Ma, Modern Mandarin Chinese Grammar: A Practical Guide: Taylor & Francis, 2006.</ref>

*Първоначалната версия на статията е подготвена със съдействието на http://www.seo-forum-seo-luntan.com

==Източници==
<references />

Питане за определено разстояние

2021-06-14T04:28:11Z

Zhugeshanzhen:

За да се попита на какво разстояние е даден обект от друг се използват схемите:

你家离图书馆多(么)远？
你家離圖書館多(麼)遠？
Nǐ jiā lí túshūguǎn duō(me) yuǎn?
На какво разстояние/Колко далеко е твоят дом от библиотеката??
или
你家离图书馆有多远？
你家離圖書館有多遠？
Nǐ jiā lí túshūguǎn yǒu duō yuǎn?
На какво разстояние е твоят дом от библиотеката?
==Приноси==
• За първоначалната версия на статията са използвани материали от <ref>C. Ross and J. S. Ma, Modern Mandarin Chinese Grammar: A Practical Guide: Taylor & Francis, 2006.</ref>

• Първоначалната версия на статията е подготвена със съдействието на http://www.seo-forum-seo-luntan.com

==Източници==
<references />

Talk:Питане за определено разстояние

2021-06-14T04:28:05Z

Zhugeshanzhen: Created page with "你家离图书馆多(么)远？——一般没人这么说，不要（么）就可以了。"

你家离图书馆多(么)远？——一般没人这么说，不要（么）就可以了。

Питане за места

2021-06-14T04:26:58Z

Zhugeshanzhen:

За питане къде е дадено място се използват:

(Място)在哪儿？ или (Място) 在哪里？
(Място)在哪兒？ (Място)在哪裡？
(Място) zài nǎr? (Място) zài nálǐ?
Къде е (мястото)? Къде е (мястото)?

图书馆在哪儿？图书馆在哪里？
圖書館在哪兒？圖書館在哪裡？
Túshūguǎn zài nǎr? Túshūguǎn zài nálǐ?
Къде е библиотеката? Къде е библиотеката?
==Приноси==
• За първоначалната версия на статията са използвани материали от <ref>C. Ross and J. S. Ma, Modern Mandarin Chinese Grammar: A Practical Guide: Taylor & Francis, 2006.</ref>

• Първоначалната версия на статията е подготвена със съдействието на http://www.seo-forum-seo-luntan.com

==Източници==
<references />

Питане за възраст/Въпроси за годините

2021-06-14T04:25:12Z

Zhugeshanzhen:

За питане на възрастта на пълнолетни хора се задават въпросите по този начин:
你多大年纪？
你多大年紀？
Nǐ duō dà niánjì?
На колко си години?
или
你多大岁数？
你多大歲數？
Nǐ duō dà suìshu?
На колко си години?

За питане на дете и младежи се използва:
你多大？
Nǐ duō dà?
Колко си голям? (Колко си голяма?/На колко си години?)

Формален и много вежлив начин за питане възрастта на възрастни хора е:
您今年高寿？
您今年高壽？
Nín jīnnián gāoshòu?
На колко сте години? (Тази година на колко години ставате?)

За питане възрастта на дете се използва:
你几岁？
你幾歲？
Nǐ jǐ suì?
На колко си години? (Колко си годишен?/Колко си годишна?)
____________________________________________________
Забел: 几/幾 jǐ е класификатор, който се използва за питане относно малки количества/малки числа. Ето защо е подходящ за питане възрастта на малките, а не на големите и стари хора.
==Приноси==
• За първоначалната версия на статията са използвани материали от <ref>C. Ross and J. S. Ma, Modern Mandarin Chinese Grammar: A Practical Guide: Taylor & Francis, 2006.</ref>

• Първоначалната версия на статията е подготвена със съдействието на http://www.seo-forum-seo-luntan.com

==Източници==
<references />

Питане за времето/питане колко е часът

2021-06-14T04:21:58Z

Zhugeshanzhen:

За питане колко е часът в момента се използва:
现在几点钟？
現在幾點鐘？
Xiànzài jǐ diǎn zhōng?
Колко е часът?

По-общи въпроси за времето са:

现在(是)什么时候？ или 现在(是) 什么时间？
現在(是?)什么時候？現在(是)什麼時間？
Xiànzài (shì) shénme shíhòu? Xiànzài (shì) shénme shíjiān?
Кое е време е сега? Кое време е сега?
==Приноси==
• За първоначалната версия на статията са използвани материали от <ref>C. Ross and J. S. Ma, Modern Mandarin Chinese Grammar: A Practical Guide: Taylor & Francis, 2006.</ref>

• Първоначалната версия на статията е подготвена със съдействието на http://www.seo-forum-seo-luntan.com

==Източници==
<references />

Питане за алтернативни направления

2021-06-14T04:20:43Z

Zhugeshanzhen:

Питането за алтернатива става с 还是/還是 háishi „или“:

往北拐还是往南拐？
往北拐還是往南拐？
Wǎng běi guǎi háishi wǎng nán guǎi?
Завиване/обръщане на север или на юг?
==Приноси==
• За първоначалната версия на статията са използвани материали от <ref>C. Ross and J. S. Ma, Modern Mandarin Chinese Grammar: A Practical Guide: Taylor & Francis, 2006.</ref>

• Първоначалната версия на статията е подготвена със съдействието на http://www.seo-forum-seo-luntan.com

==Източници==
<references />

Питане дали действието е извършено

2021-06-14T04:20:18Z

Zhugeshanzhen:

За запитване дали дадено действие е извършено се използва да-не въпрос:

S-吗/嗎/ma
Q: 你买了飞机票了吗？ или Q: 你买飞机票了吗？
你買了飛機票了嗎？你買飛機票了嗎？
Nǐ mǎi le fēijī piào le ma? Nǐ mǎi fēijī piào le ma?
Купи ли самолетен билет? Купи ли самолетен билет?

глагол 了 le (обект) 没有 méi yǒu
Q: 你买了飞机票了没有？ или Q: 你买飞机票了没有？
你買了飛機票了沒有？你買飛機票了沒有？
Nǐ mǎi le fēijī piào le méi yǒu? Nǐ mǎi fēijī piào le méi yǒu?
Купи ли самолетен билет или не? Купи ли самолетен билет?
A: 买了。 A: 买了。
買了。買了。
Mǎi le. Mǎi le.
Купих. Купих.

有没有 yǒu méi yǒu + [предложна фраза +] глаголна фраза
Q: 你有没有买飞机票？
你有沒有買飛機票？
Nǐ yǒu méi yǒu mǎi fēijī piào?
Ти купи ли или не самолетен билет?
A: 买了。
買了。
Mǎi le.
Купих. (Купих го./Закупих./Закупих го.)

За всяка форма на да-не въпросите, „да“-отговор включва 了 le след глагола.
A: 买了。
買了。
Mǎi le.
Купих.

А „не“ отговорите 了 le.
A: 没(有)买。
沒(有)買。
Méi (yǒu) mǎi.
Не съм купил. (Не съм купила.)/ Не купих./ Не го купих.
==Приноси==
• За първоначалната версия на статията са използвани материали от <ref>C. Ross and J. S. Ma, Modern Mandarin Chinese Grammar: A Practical Guide: Taylor & Francis, 2006.</ref>

• Първоначалната версия на статията е подготвена със съдействието на http://www.seo-forum-seo-luntan.com

==Източници==
<references />

Писане и изговаряне на телефонни, факсови и пейджърови номера

2021-06-14T04:18:11Z

Zhugeshanzhen:

Номерата на телефони, факсове и пейджъри се изговарят като списък от единични номера. В Китай 1 (единицата) се произнася като yāo, когато е част от телефонен и друг номер. А в Тайван се произнася като нормално „едно“ на китайски, което е yī . Номерата обикновено се изписват с арабските цифри, а не с китайските.

Примерни номера

Телефон, факс, пейджър
6 5 2 7 – 3 3 7 8
liù wǔ èr qī sān sān qī bā
Мобилен телефон
1 3 5 5 7 6 7 6 6 6 6
yī sān wǔ wǔ qī liù qī liù liù liù liù
или
yāo sān wǔ wǔ qī liù qī liù liù liù liù

Забел. Телефонните номера в Китай, който съдържат 6 и 8 се смятат от доста хора за добри и късметлийски, а 4-ката – обратно. В КНР хората си избират номер от списъци със свободни номера. Тези с 6 и 8, често, са по-скъпи от другите номера, а тези с 4 – по-евтини.
==Приноси==
• За първоначалната версия на статията са използвани материали от <ref>C. Ross and J. S. Ma, Modern Mandarin Chinese Grammar: A Practical Guide: Taylor & Francis, 2006.</ref>

• Първоначалната версия на статията е подготвена със съдействието на http://www.seo-forum-seo-luntan.com

==Източници==
<references />

Talk:Писане и изговаряне на телефонни, факсови и пейджърови номера

2021-06-14T04:17:44Z

Zhugeshanzhen: Created page with "1 3 5 5 7 6 7 6 6 6 6 yī sān wǔ wǔ qī liù qī liù liù liù liù yāo sān wǔ wǔ qī liù qī liù liù liù liù——电话号码中“1”..."

1 3 5 5 7 6 7 6 6 6 6
yī sān wǔ wǔ qī liù qī liù liù liù liù
yāo sān wǔ wǔ qī liù qī liù liù liù liù——电话号码中“1”发yāo音更多，目的是和“7”做区别。

Пейджър

2021-06-14T04:16:16Z

Zhugeshanzhen:

呼机/呼機 или 寻呼机 /尋呼機 or BB机 /BB機
hū jī xún hū jī BB jī
пейджър пейджър пейджър (от англ. 'beeper')

(请)呼我。 или 叩我。
(請)呼我。
(Qǐng) hū wǒ. Kòu wǒ.
(Моля) кликни ми/обади ми се. (От английското „кол ми“-‘call me’)

==Приноси==
*За първоначалната версия на статията са използвани материали от <ref>C. Ross and J. S. Ma, Modern Mandarin Chinese Grammar: A Practical Guide: Taylor & Francis, 2006.</ref>

*Първоначалната версия на статията е подготвена със съдействието на http://www.seo-forum-seo-luntan.com

==Източници==
<references />

Talk:Пасивни форми в Мандарин - граматика и употреба

2021-06-14T04:15:20Z

Zhugeshanzhen: Created page with "“被”字句还是英语解释。"

“被”字句还是英语解释。

Отрицанието на 有 yǒu

2021-06-14T04:13:56Z

Zhugeshanzhen:

Отрицанието на 有 yǒu е винаги 没有méi yǒu.

我没有弟弟。
Wǒ méi yǒu dìdi.
Аз нямам братче. (Аз нямам по-малък брат.)

房子后头没有湖。
房子後頭沒有湖。
Fángzi hòutou méi yǒu hú.
Зад къщата няма езеро.

这个图书馆没有很多中文书。
這個圖書館没有很多中文書。
Zhège túshūguǎn méi yǒu hěn duō Zhōngwén shū.
Тази библиотека няма много китайски книги.
В тази библиотека няма много книги на китайски език.
==Приноси==
• За първоначалната версия на статията са използвани материали от <ref>C. Ross and J. S. Ma, Modern Mandarin Chinese Grammar: A Practical Guide: Taylor & Francis, 2006.</ref>

• Първоначалната версия на статията е подготвена със съдействието на http://www.seo-forum-seo-luntan.com

==Източници==
<references />

Отрицание с 没 méi и 没有 méi yǒu

2021-06-14T04:13:02Z

Zhugeshanzhen:

没 méi е дума за отрицание, отрицаваща глагола 有 yǒu.
他没有钱。
他沒有錢。
Tā méi yǒu qián.
Той няма пари. (Той е безпаричен.)

公园里没有人。
公園裡沒有人。
Gōngyuán lǐ méi yǒu rén.
Няма хора в парка. (В парка няма хора.)

Освен това, 没 méi (или 没有 méi yǒu) отрицава дейните глаголи според както следва от примерите :

Действието не е завършено
我还没看完那本书。
我還沒看完那本書。
Wǒ hái méi kànwán nà běn shū.
Още не съм прочел онази книга. (Още не съм прочела онази книга.)

Действието не се е случвало в миналото
我昨天没吃晚饭。
我昨天沒吃晚飯。
Wǒ zuótiān méi chī wǎnfàn.
Вчера аз не вечерях. (Аз вчера не вечерях.)

我这个月都没看电影。
我這個月都沒看電影。
Wǒ zhège yuè dōu méi kàn diànyǐng.
Този месец не съм гледал филм.

Когато отрицанието се намира в края на изречението при глагол-не-глагол въпроси, 没 méi трябва да се следва от 有 yǒu.
你看完了那本书没有？
你看完了那本書沒有？
Nǐ kànwán le nà běn shū méi yǒu?
Ти свърши ли с четенето на онази книга или още не си?
==Приноси==
• За първоначалната версия на статията са използвани материали от <ref>C. Ross and J. S. Ma, Modern Mandarin Chinese Grammar: A Practical Guide: Taylor & Francis, 2006.</ref>

• Първоначалната версия на статията е подготвена със съдействието на http://www.seo-forum-seo-luntan.com

==Източници==
<references />

Отрицание на ситуации в сегашно време

2021-06-14T04:11:19Z

Zhugeshanzhen:

Ситуациите в сегашно време се отрицават с bù, с изключение на глагола 有 yǒu, който винаги се отрицава с 没 méi.

他今天不来上课。我没有钱。
他今天不來上課。我沒有錢。
Tā jīntiān bù lái shàng kè. Wǒ méi yǒu qián.
Днес той няма да идва на училище. Аз нямам пари. (Нямам пари.)

Дейните глаголи може да се отрицават с 没 méi или 没有 méi yǒu, но когато са отрицавани по този начин, те не се отнасят до сегашно време. Те отразяват, че действието не е извършено в миналото.

你为什么没来上课？
你為什麼沒來上課？
Nǐ wèi shénme méi lái shàng kè?
Защо не дойде на училище? (Защо не влезна в час?)

==Приноси==
*За първоначалната версия на статията са използвани материали от <ref>C. Ross and J. S. Ma, Modern Mandarin Chinese Grammar: A Practical Guide: Taylor & Francis, 2006.</ref>

*Първоначалната версия на статията е подготвена със съдействието на http://www.seo-forum-seo-luntan.com

==Източници==
<references />

Отрицание на модалните глаголи

2021-06-14T04:08:49Z

Zhugeshanzhen:

Тези глаголи се отричат винаги с 不 bù и никога с 没 méi.

Казва се така Не така
他不会说中文。 *他没会说中文。
他不會說中文。他没會說中文。
Tā bù huì shuō Zhōngwén. Tā méi huì shuō Zhōngwén.
Той не може да говори китайски.

你不应该抽烟。 *你没应该抽烟。
你不應該抽煙。你没應該抽煙。
Nǐ bù yīnggāi chōu yān. Nǐ méi yīnggāi chōu yān.
Ти не трябва да пушиш.

Модалните глаголи 会/會 huì, 可以 kéyǐ, 能 néng, 应该/應該 yīnggāi,и 应当/應當 yīngdāng имат свойства на статични глаголи.
==Приноси==
• За първоначалната версия на статията са използвани материали от <ref>C. Ross and J. S. Ma, Modern Mandarin Chinese Grammar: A Practical Guide: Taylor & Francis, 2006.</ref>

• Първоначалната версия на статията е подготвена със съдействието на http://www.seo-forum-seo-luntan.com

==Източници==
<references />

Отразяване на контраст: наречия, които задължително трябва да се намират преди 'предложна фраза +' глагол ИЛИ глаголна фраза

2021-06-14T04:05:56Z

Zhugeshanzhen:

却 què „в контраст, в противоположност“
却 què може да се среща с други контрастни свързващи думи.
虽然他很有钱，可是我却不愿意嫁给他。
雖然他很有錢，可是我卻不願意嫁给他。
Suīrán tā hěn yǒu qián, kěshì wǒ què bù yuànyi jiàgěi tā.
Въпреки, че е много богат, аз пак не искам да се съглася на брак с него.

他很有钱，我却不愿意嫁给他。
他很有錢，我卻不願意嫁给他。
Tā hěn yǒu qián, wǒ què bù yuànyi jiàgěi tā.
Той е паралия, но аз пък няма да се омъжа за него.

倒是 dàoshì „в противоположност на очакванията“
房子不大，布置得倒是很讲究。
房子不大，怖置得倒是很講究。
Fángzi bù dà, bùzhì de dàoshì hěn jiǎngjiu.
Къщата не е много голяма, но при все това е ремонтирана много изящно. (Апартаментът не е голям, но в противоположност на очакванията е направен много уютен.)
==Приноси==
• За първоначалната версия на статията са използвани материали от <ref>C. Ross and J. S. Ma, Modern Mandarin Chinese Grammar: A Practical Guide: Taylor & Francis, 2006.</ref>

• Първоначалната версия на статията е подготвена със съдействието на http://www.seo-forum-seo-luntan.com

==Източници==
<references />

Отговаряне на повик за внимание

2021-06-14T03:58:00Z

Zhugeshanzhen:

Най-общият начин за отговаряне на повици за внимание е с фразата
什么事？
什麼事？
Shénme shì?
За какво става дума? / Какъв е проблемът?

Други отговори включват
有事吗？怎么了？
有事嗎？怎麼了？
Yǒu shì ma? Zěnme le?
Има проблем ли? / Има ли проблем? Какво става?/ Как е?
==Приноси==
• За първоначалната версия на статията са използвани материали от <ref>C. Ross and J. S. Ma, Modern Mandarin Chinese Grammar: A Practical Guide: Taylor & Francis, 2006.</ref>

• Първоначалната версия на статията е подготвена със съдействието на http://www.seo-forum-seo-luntan.com

==Източници==
<references />