Difference between revisions of "Продължителност на действия с отворен край"

From китайска граматика
Jump to navigation Jump to search
m
m
 
Line 1: Line 1:
За изразяване на действия с отворен край – глагол, трябва да се последва глаголът с израз за продължителност. В следващите примери, глаголът е подчертан. В следващите примери глаголът е подчертан.
За изразяване на действия с отворен край – глагол, трябва да се последва глаголът с израз за продължителност. В следващите примери, глаголът е подчертан. В следващите примери глаголът е подчертан.


              他在中国住了一年。
他在中国住了一年。
                他在中國住了一年。  
他在中國住了一年。  
                  Tā zài Zhōngguó zhù le yīnián.
Tā zài Zhōngguó zhù le yīnián.
                    Той живя в Китай една година. (Живял е в Китай една година.)
Той живя в Китай една година. (Живял е в Китай една година.)


                他每天看一个钟头的报。
他每天看一个钟头的报。
                  他每天看一個鐘頭的報。  
他每天看一個鐘頭的報。  
                    Tā měitiān kàn yī gè zhōngtou de bào.
Tā měitiān kàn yī gè zhōngtou de bào.
                      Той всеки ден чете вестник по един час. (По един час на ден чете вестници.)
Той всеки ден чете вестник по един час. (По един час на ден чете вестници.)


За да се подчертае продължаващо действие на глагол, изразяващ действие с отворен край без да се определя продължителността на траенето, глаголът се следва от суфикса 着/著 zhe. 在 zài и 呢 ne често се срещат с  着/著 zhe. 在 zài се намира преди глагола,  呢 ne - в края на изречението.
За да се подчертае продължаващо действие на глагол, изразяващ действие с отворен край без да се определя продължителността на траенето, глаголът се следва от суфикса 着/著 zhe. 在 zài и 呢 ne често се срещат с  着/著 zhe. 在 zài се намира преди глагола,  呢 ne - в края на изречението.


                  他在说着话呢。
他在说着话呢。
                    他在說著話呢。  
他在說著話呢。  
                      Tā zài shuōzhe huà ne.
Tā zài shuōzhe huà ne.
                      Той говори.
Той говори.
==Приноси==
==Приноси==
За първоначалната версия на статията са използвани материали от <ref>C. Ross and J. S. Ma, Modern Mandarin Chinese Grammar: A Practical Guide: Taylor & Francis, 2006.</ref>
*За първоначалната версия на статията са използвани материали от <ref>C. Ross and J. S. Ma, Modern Mandarin Chinese Grammar: A Practical Guide: Taylor & Francis, 2006.</ref>


Първоначалната версия на статията е подготвена със съдействието на http://www.seo-forum-seo-luntan.com
*Първоначалната версия на статията е подготвена със съдействието на http://www.seo-forum-seo-luntan.com


==Източници==
==Източници==
<references />
<references />

Latest revision as of 18:54, 6 June 2021

За изразяване на действия с отворен край – глагол, трябва да се последва глаголът с израз за продължителност. В следващите примери, глаголът е подчертан. В следващите примери глаголът е подчертан.

他在中国住了一年。
他在中國住了一年。 
Tā zài Zhōngguó zhù le yīnián.
Той живя в Китай една година. (Живял е в Китай една година.)
他每天看一个钟头的报。
他每天看一個鐘頭的報。 
Tā měitiān kàn yī gè zhōngtou de bào.
Той всеки ден чете вестник по един час. (По един час на ден чете вестници.)

За да се подчертае продължаващо действие на глагол, изразяващ действие с отворен край без да се определя продължителността на траенето, глаголът се следва от суфикса 着/著 zhe. 在 zài и 呢 ne често се срещат с 着/著 zhe. 在 zài се намира преди глагола, 呢 ne - в края на изречението.

他在说着话呢。
他在說著話呢。 
Tā zài shuōzhe huà ne.
Той говори.

Приноси[edit | edit source]

  • За първоначалната версия на статията са използвани материали от [1]

Източници[edit | edit source]

  1. C. Ross and J. S. Ma, Modern Mandarin Chinese Grammar: A Practical Guide: Taylor & Francis, 2006.