Difference between revisions of "Подчертаване на извършващо се действие"

From китайска граматика
Jump to navigation Jump to search
(Created page with "Това става като се следва глагола със суфикса 着/著 zhe. За отбелязване, че дадено действие става в...")
 
 
(One intermediate revision by one other user not shown)
Line 1: Line 1:
Това става като се следва глагола със суфикса 着/著 zhe. За отбелязване, че дадено действие става в момента на говоренето, 在 zài или 正在 zhèngzài може също да предшестват глагола. 呢 ne също може да се среща в края на изречението.
Това става като се следва глагола със суфикса 着/著 zhe. За отбелязване, че дадено действие става в момента на говоренето, 在 zài или 正在 zhèngzài може също да предшестват глагола. 呢 ne също може да се среща в края на изречението.
                  他在说着话呢。
他在说着话呢。
                    他在說著話呢。  
他在說著話呢。  
                        Tā zài shuōzhe huà ne.
Tā zài shuōzhe huà ne.
                          Той говори. (Той говори в момента.)
Той говори. (Той говори в момента.)
                
                
                    她正在吃着早饭呢。
她正在吃着早饭呢。
                      她正在吃著早飯呢。  
她正在吃著早飯呢。  
                          Tā zhèngzài chīzhe zǎofàn ne.
Tā zhèngzài chīzhe zǎofàn ne.
                          В момента тя яде закуска. (Тя закусва в момента.)
В момента тя яде закуска. (Тя закусва в момента.)


在  zài преди глагола също може да отразява траене без глаголния суфикс 着/著 zhe.
在  zài преди глагола също може да отразява траене без глаголния суфикс 着/著 zhe.
                  他在说话呢。
他在说话呢。
                    他在說話呢。  
他在說話呢。  
                      Tā zài shuō huà ne.
Tā zài shuō huà ne.
                        Той говори. (Той сега говори.)
Той говори. (Той сега говори.)


                  我们在吃饭呢。
我们在吃饭呢。
                  我們在吃飯呢。  
我們在吃飯呢。  
                        Wǒmen zài chī fàn ne.
Wǒmen zài chī fàn ne.
                        Ние сега ядем. (Точно ядем в момента.)
Ние сега ядем. (Точно ядем в момента.)


Суфиксът за продължителност/траене  着/著 zhe често се използва с глаголи, които се отнасят до разположението или мястото на даден обект.
Суфиксът за продължителност/траене  着/著 zhe често се използва с глаголи, които се отнасят до разположението или мястото на даден обект.
                  街上站着很多人。
街上站着很多人。
                        街上站著很多人。  
街上站著很多人。  
                          Jiēshàng zhànzhe hěn duō rén.
Jiēshàng zhànzhe hěn duō rén.
                        Има много хора на улицата. (Много хора стоят на улицата.)
Има много хора на улицата. (Много хора стоят на улицата.)


                    公共汽车上坐着很多人。
公共汽车上坐着很多人。
                      公共汽車上坐著很多人。  
公共汽車上坐著很多人。  
                        Gōnggòng qìchē shàng zuòzhe hěn duō rén.
Gōnggòng qìchē shàng zuòzhe hěn duō rén.
                        Има много хора в автобуса.
Има много хора в автобуса.


Употребата на 着/著 zhe е подобна на сегашно продължително време в българския език  и дава фокус на нещата, които произтичат в момента. Обаче 着/著 zhe  и сегашното продължително време не винаги са еквивалентни. Например 着/著 zhe в китайския език може да се използва за подчертаване на продължителността на прилагателния глагол:  
Употребата на 着/著 zhe е подобна на сегашно продължително време в българския език  и дава фокус на нещата, които произтичат в момента. Обаче 着/著 zhe  и сегашното продължително време не винаги са еквивалентни. Например 着/著 zhe в китайския език може да се използва за подчертаване на продължителността на прилагателния глагол:  
                  她的脸红着呢。(AV)
她的脸红着呢。(AV)
                  她的臉紅著呢。  
她的臉紅著呢。  
                        Tā de liǎn hóngzhe ne.
Tā de liǎn hóngzhe ne.
                        Лицето й е зачервено. (Лицето й се зачервява.)
Лицето й е зачервено. (Лицето й се зачервява.)


                  汤热着呢。(AV)
汤热着呢。(AV)
                    湯熱著呢。  
湯熱著呢。  
                      Tāng rèzhe ne.
Tāng rèzhe ne.
                        Супата е гореща.
Супата е гореща.


  着/著 zhe може също да се суфиксира с определени глаголи при заповедни форми.
  着/著 zhe може също да се суфиксира с определени глаголи при заповедни форми.
  拿着!/拿著!      Názhe!                        Вземи! Хвани! На!
  拿着!/拿著!      Názhe!                        Вземи! Хвани! На!
  记着!/記著!     Jìzhe!                           Запомни!
  记着!/記著!     Jìzhe!                       Запомни!
  等着!/等著!      Děngzhe!                      Чакай!
  等着!/等著!      Děngzhe!                      Чакай!
  坐着!/坐著!         Zuòzhe!                       Седни!
  坐着!/坐著!       Zuòzhe!                       Седни!
==Приноси==
• За първоначалната версия на статията са използвани материали от <ref>C. Ross and J. S. Ma, Modern Mandarin Chinese Grammar: A Practical Guide: Taylor & Francis, 2006.</ref>
 
• Първоначалната версия на статията е подготвена със съдействието на http://www.seo-forum-seo-luntan.com
 
==Източници==
<references />

Latest revision as of 04:36, 14 June 2021

Това става като се следва глагола със суфикса 着/著 zhe. За отбелязване, че дадено действие става в момента на говоренето, 在 zài или 正在 zhèngzài може също да предшестват глагола. 呢 ne също може да се среща в края на изречението.

他在说着话呢。
他在說著話呢。 
Tā zài shuōzhe huà ne.
Той говори. (Той говори в момента.)
             
她正在吃着早饭呢。
她正在吃著早飯呢。 
Tā zhèngzài chīzhe zǎofàn ne.
В момента тя яде закуска. (Тя закусва в момента.)

在 zài преди глагола също може да отразява траене без глаголния суфикс 着/著 zhe.

他在说话呢。
他在說話呢。 
Tā zài shuō huà ne.
Той говори. (Той сега говори.)
我们在吃饭呢。
我們在吃飯呢。 
Wǒmen zài chī fàn ne.
Ние сега ядем. (Точно ядем в момента.)

Суфиксът за продължителност/траене 着/著 zhe често се използва с глаголи, които се отнасят до разположението или мястото на даден обект.

街上站着很多人。
街上站著很多人。 
Jiēshàng zhànzhe hěn duō rén.
Има много хора на улицата. (Много хора стоят на улицата.)
公共汽车上坐着很多人。
公共汽車上坐著很多人。 
Gōnggòng qìchē shàng zuòzhe hěn duō rén.
Има много хора в автобуса.

Употребата на 着/著 zhe е подобна на сегашно продължително време в българския език и дава фокус на нещата, които произтичат в момента. Обаче 着/著 zhe и сегашното продължително време не винаги са еквивалентни. Например 着/著 zhe в китайския език може да се използва за подчертаване на продължителността на прилагателния глагол:

她的脸红着呢。(AV)
她的臉紅著呢。 
Tā de liǎn hóngzhe ne.
Лицето й е зачервено. (Лицето й се зачервява.)
汤热着呢。(AV)
湯熱著呢。 
Tāng rèzhe ne.
Супата е гореща.
着/著 zhe може също да се суфиксира с определени глаголи при заповедни форми.
拿着!/拿著!      Názhe!                        Вземи! Хвани! На!
记着!/記著!      Jìzhe!                        Запомни!
等着!/等著!      Děngzhe!                      Чакай!
坐着!/坐著!       Zuòzhe!                       Седни!

Приноси[edit | edit source]

• За първоначалната версия на статията са използвани материали от [1]

• Първоначалната версия на статията е подготвена със съдействието на http://www.seo-forum-seo-luntan.com

Източници[edit | edit source]

  1. C. Ross and J. S. Ma, Modern Mandarin Chinese Grammar: A Practical Guide: Taylor & Francis, 2006.