Телефонен етикет

Китайското „ало“ е:

   喂？  Wèi? или Wéi?
   喂？  Wèi? (и в двата тона) е еквивалентът на „ало“ в българския език.

Забележка 喂 wèi може да се използва по-широко като възклицание за привличане на нечие внимание. Когато се използва при отговаряне на телефонно обаждане, се използва втори или четвърти тон. Вторият тон звучи по-учтиво и се използва по-често, докато четвъртият тон изразява нетърпение.

Все по-често, в китайските градове, изразът при отговор на телефонно повикване е:

           喂？你好。
              Wéi? Nǐ hǎo.
              Ало? Здравей.

Ако търсите някой по телефона, това става по следните начини:

              (张老师)在吗？
            (張老師)在嗎？ 
               (Zhāng lǎoshī) zài ma?
                (Учителят Джан) там ли е?
  или
            我找(张老师)。她在吗？
              我找(張老師)。她在嗎？ 
                 Wǒ zhǎo (Zhāng lǎoshī). Tā zài ma?
                  I’m looking for (Professor Zhang). Is she in?

Ако човекът го няма се казва:

                 (她)不在。
                 (Tā) bú zài.
                 Няма го. (Няма я.) (букв.: Той не в./Тя не в.)

Ако искате да оставите съобщение се казва:

              我要留言。
                   Wǒ yào liú yán.
                   Искам да оставя съобщение. (Бих искал да оставя съобщение./Бих искала да оставя съобщение.)

За желание за поддържане на връзка по телефона се казва:

             我们通电话。
                我們通電話。 
                    Wǒmen tōng diànhuà.
                    Нека държим връзка по телефона.

За описване на проблем с връзка по телефона се казва:

                   (我)打不通。
                    (Wǒ) dǎbutōng.
                    (Аз) не мога да се свържа.

                  现在占线。
                現在佔線。 
                     Xiànzài zhàn xiàn.
                     Сега линията е заета. (Дава заето.)