Difference between revisions of "Общи характеристики на наречията"

From китайска граматика
Jump to navigation Jump to search
(Created page with "В китайския език, наречията се намират в началото на глаголната фраза, преди глагола и всякаква...")
 
m
 
(6 intermediate revisions by the same user not shown)
Line 1: Line 1:
В китайския език, наречията се намират в началото на глаголната фраза, преди глагола и всякаква предложна фраза.
Наречията добавят много различни видове значения в дадено изречение. В китайския език, наречията се намират в началото на глаголната фраза, преди глагола и всякаква предложна фраза.


Повечето наречия трябва да предшестват отрицанието, но някои наречия може да се срещнат преди или след отрицанието.
Повечето наречия трябва да предшестват отрицанието, но някои наречия може да се срещнат преди или след отрицанието.


            她一定不去。                          и също            她不一定去。
她一定不去。                          и също            她不一定去。
              Tā yīdìng bù qù.                                                           Tā bù yīdìng qù.
Tā yīdìng bù qù.                                       Tā bù yīdìng qù.
              Тя със сигурност няма да ходи.                                       Тя не е задължително да             ходи.
Тя със сигурност няма да ходи.                         Тя не е задължително да ходи.
                                                                                                     


          她也许不去。                          но не              *她不也许去。
她也许不去。                          но не              *她不也许去。
          她也許不去。                                                           她不許也去。
她也許不去。                                               她不許也去。
              Tā yéxǔ bù qù.                                                                 Tā bù yěxǔ qù.
Tā yéxǔ bù qù.                                           Tā bù yěxǔ qù.
              Сигурно тя няма да отиде./ Сигурно тя няма да ходи.
Сигурно тя няма да отиде./ Сигурно тя няма да ходи.


            她并不喜欢我。                      но не                *她不并喜欢我。
她并不喜欢我。                      но не                *她不并喜欢我。
              她並不喜歡我。                                                     她不並喜歡我。  
她並不喜歡我。                                             她不並喜歡我。  
                Tā bìng bù xǐhuan wǒ.                                               Tā bù bìng xǐhuan wǒ.
Tā bìng bù xǐhuan wǒ.                                   Tā bù bìng xǐhuan wǒ.
                  Тя въобще не ме харесва.
Тя въобще не ме харесва.


За разлика от глаголите, наречията обикновено не могат да бъдат едно-думен отговор на да-не въпрос.


   За разлика от глаголите, наречията обикновено не могат да бъдат едно-думен отговор на да-не въпрос.
Въпрос                                      Отговавят се                        А не с
他们经常在那个饭馆吃饭吗?                  对。                                      *经常。
他們經常在那個飯館吃飯嗎?                  對。                                        經常。
Tāmen jīngcháng zài nàge                Duì.                                      Jīngcháng.
fànguǎn chī fàn ma?
Те често ли ядат в онзи ресторант?   Да./Правилно.


          Въпрос                                      Отговавят се                А не с
или  
        他们经常在那个饭馆吃饭吗?    对。                                      *经常。
        他們經常在那個飯館吃飯嗎?    對。                                          經常。
          Tāmen jīngcháng zài nàge            Duì.                                          Jīngcháng.
          fànguǎn chī fàn ma?
            Те често ли ядат в онзи ресторант?  Да./Правилно.
                                                                        или  
                                                      他们经常在那儿吃饭。
                                                            他們經常在那兒吃飯。
                                                                  Tāmen jīngcháng zài nàr chī fàn.
                                                                    Те често ядат там./Те често се хранят там.


他们经常在那儿吃饭。
他們經常在那兒吃飯。
Tāmen jīngcháng zài nàr chī fàn.
Те често ядат там./Те често се хранят там.


          Въпрос                                      Отговавят се                             А не с                 
Въпрос                                      Отговавят се                       А не с                 
        你已经吃了吗?                       对。                                        *已经。
你已经吃了吗?                       对。                                        *已经。
        你已經吃了嗎?                       對。                                           已經。   
你已經吃了嗎?                       對。                                         已經。   
          Nǐ yǐjing chī le ma?                   Duì.                                                 Yǐjing.
Nǐ yǐjing chī le ma?               Duì.                                         Yǐjing.
          Ти вече яде ли?/Ти яде ли вече?    Да.
Ти вече яде ли?/Ти яде ли вече?    Да.
                                                                  or
                                                  我已经吃了。
                                                          我已經吃了。
                                                                  Wǒ yǐjing chī le.
                                                                Аз вече ядох./Аз ядох вече.


  Китайският има структури, които са наречиеви по функция, в която те описват действие по някакъв начин. Тези структури са представени в главата за наречиевите модификации.
или
                                             
  我已经吃了。
我已經吃了。
Wǒ yǐjing chī le.
Аз вече ядох./Аз ядох вече.


  Прилагателните глаголи, статичните глаголи и модалните глаголи може да бъдат модифицирани с интензификатори като 很 hěn „мното“, 太 tài „твърде“ и 真 zhēn „наистина“. Списък с интензификаторите е представен в  10.3.
Китайският има структури, които са наречиеви по функция, в която те описват действие по някакъв начин. Тези структури са представени в главата за наречиевите модификации.
Прилагателните глаголи, статичните глаголи и модалните глаголи може да бъдат модифицирани с интензификатори като 很 hěn „мното“, 太 tài „твърде“ и 真 zhēn „наистина“.
==Приноси==
*За първоначалната версия на статията са използвани материали от <ref>C. Ross and J. S. Ma, Modern Mandarin Chinese Grammar: A Practical Guide: Taylor & Francis, 2006.</ref>


Наречията добавят много различни видове значения в дадено изречение. Тази глава представя наречията, които имат логически функции. Други наречия са представени в книгата и главите, които фокусират на значенията, асоциитани със специфичните наречия.
*Първоначалната версия на статията е подготвена със съдействието на http://www.seo-forum-seo-luntan.com
 
==Източници==
<references />

Latest revision as of 08:54, 6 June 2021

Наречията добавят много различни видове значения в дадено изречение. В китайския език, наречията се намират в началото на глаголната фраза, преди глагола и всякаква предложна фраза.

Повечето наречия трябва да предшестват отрицанието, но някои наречия може да се срещнат преди или след отрицанието.

她一定不去。                           и също             她不一定去。
Tā yīdìng bù qù.                                        Tā bù yīdìng qù.
Тя със сигурност няма да ходи.                          Тя не е задължително да ходи.
她也许不去。                           но не               *她不也许去。
她也許不去。                                                她不許也去。
Tā yéxǔ bù qù.                                            Tā bù yěxǔ qù.
Сигурно тя няма да отиде./ Сигурно тя няма да ходи.
她并不喜欢我。                       но не                 *她不并喜欢我。
她並不喜歡我。                                              她不並喜歡我。 
Tā bìng bù xǐhuan wǒ.                                    Tā bù bìng xǐhuan wǒ.
Тя въобще не ме харесва.

За разлика от глаголите, наречията обикновено не могат да бъдат едно-думен отговор на да-не въпрос.

Въпрос                                       Отговавят се                         А не с
他们经常在那个饭馆吃饭吗?                   对。                                       *经常。
他們經常在那個飯館吃飯嗎?                   對。                                        經常。 
Tāmen jīngcháng zài nàge                Duì.                                       Jīngcháng.
fànguǎn chī fàn ma?
Те често ли ядат в онзи ресторант?   Да./Правилно.

или

他们经常在那儿吃饭。
他們經常在那兒吃飯。 
Tāmen jīngcháng zài nàr chī fàn.
Те често ядат там./Те често се хранят там.
Въпрос                                       Отговавят се                       А не с                 
你已经吃了吗?                        对。                                         *已经。
你已經吃了嗎?                        對。                                          已經。  
Nǐ yǐjing chī le ma?               Duì.                                         Yǐjing.
Ти вече яде ли?/Ти яде ли вече?     Да.

или

我已经吃了。
我已經吃了。 
Wǒ yǐjing chī le.
Аз вече ядох./Аз ядох вече.

Китайският има структури, които са наречиеви по функция, в която те описват действие по някакъв начин. Тези структури са представени в главата за наречиевите модификации. Прилагателните глаголи, статичните глаголи и модалните глаголи може да бъдат модифицирани с интензификатори като 很 hěn „мното“, 太 tài „твърде“ и 真 zhēn „наистина“.

Приноси[edit | edit source]

  • За първоначалната версия на статията са използвани материали от [1]

Източници[edit | edit source]

  1. C. Ross and J. S. Ma, Modern Mandarin Chinese Grammar: A Practical Guide: Taylor & Francis, 2006.