Difference between revisions of "Изразяване на „(и)двете“ и „всички“ с 都 dōu"

From китайска граматика
Jump to navigation Jump to search
m
m
Line 1: Line 1:
В китайския няма отделни думи за „двете“ и „всички“, използва се само 都
В китайския няма отделни думи за „двете“ и „всички“, използва се само 都 dōu за отбелязване, че ситуацията е вярна/се отнася за дадени няколко субекта или обекти. 都 dóu е наречие и винаги се намира преди глагола. When the sentence occurs in neutral Когато изречението се намира в неутрална субект-глагол-обект form форма, 都 dōu обикновено изразява „двете“ или „всички“ на субекта.
dōu за отбелязване, че ситуацията е вярна/се отнася за дадени няколко субекта или обекти. 都 dóu е наречие и винаги се намира преди глагола. When the sentence occurs in neutral Когато изречението се намира в неутрална субект-глагол-обект form форма, 都 dōu обикновено изразява „двете“ или „всички“ на субекта.
              我们都喜欢他。
              我們都喜歡他。
                  Wǒmen dōu xìhuan tā.
                    Ние всички го харесваме.


  За обозначаване на „двете“ или „всички“ на обектната съществителна фраза, 都 dōu, „тематизира“ обектната съществителна фраза с поставянето й преди субекта.
我们都喜欢他。
              那样的音乐,我都喜欢听。
我們都喜歡他。
            那樣的音樂,我都喜歡聽。
Wǒmen dōu xìhuan tā.
              Nà yàng de yīnyuè, wǒ dōu xǐhuan tīng.
Ние всички го харесваме.
              Онзи род музика изцяло обичам да я слушам.


              中国菜我都喜欢吃。
За обозначаване на „двете“ или „всички“ на обектната съществителна фраза, 都 dōu, „тематизира“ обектната съществителна фраза с поставянето й преди субекта.
              中國菜我都喜歡吃。  
那样的音乐,我都喜欢听。
                  Zhōngguó cài wǒ dōu xǐhuan chī.
那樣的音樂,我都喜歡聽。
                  Китайските ястия – всичките ги обичам.
Nà yàng de yīnyuè, wǒ dōu xǐhuan tīng.
Онзи род музика изцяло обичам да я слушам.
 
中国菜我都喜欢吃。
中國菜我都喜歡吃。  
Zhōngguó cài wǒ dōu xǐhuan chī.
Китайските ястия – всичките ги обичам.


В китайския няма специфична дума за  „две“ съществителни (както е в английски), затова, когато искаме да изразим нещо такова, трябва да се  използва числителното за „2“:  
В китайския няма специфична дума за  „две“ съществителни (както е в английски), затова, когато искаме да изразим нещо такова, трябва да се  използва числителното за „2“:  
              那两本书都很有意思。
那两本书都很有意思。
            那兩本書都很有意思。  
那兩本書都很有意思。  
                Nà liǎng běn shū dōu hěn yǒu yìsī.
Nà liǎng běn shū dōu hěn yǒu yìsī.
                Онези две книги и двете са много интересни.
Онези две книги и двете са много интересни.
==Приноси==
==Приноси==
• За първоначалната версия на статията са използвани материали от <ref>C. Ross and J. S. Ma, Modern Mandarin Chinese Grammar: A Practical Guide: Taylor & Francis, 2006.</ref>
• За първоначалната версия на статията са използвани материали от <ref>C. Ross and J. S. Ma, Modern Mandarin Chinese Grammar: A Practical Guide: Taylor & Francis, 2006.</ref>

Revision as of 09:11, 6 June 2021

В китайския няма отделни думи за „двете“ и „всички“, използва се само 都 dōu за отбелязване, че ситуацията е вярна/се отнася за дадени няколко субекта или обекти. 都 dóu е наречие и винаги се намира преди глагола. When the sentence occurs in neutral Когато изречението се намира в неутрална субект-глагол-обект form форма, 都 dōu обикновено изразява „двете“ или „всички“ на субекта.

我们都喜欢他。
我們都喜歡他。 
Wǒmen dōu xìhuan tā.
Ние всички го харесваме.

За обозначаване на „двете“ или „всички“ на обектната съществителна фраза, 都 dōu, „тематизира“ обектната съществителна фраза с поставянето й преди субекта.

那样的音乐,我都喜欢听。
那樣的音樂,我都喜歡聽。 
Nà yàng de yīnyuè, wǒ dōu xǐhuan tīng.
Онзи род музика изцяло обичам да я слушам.
中国菜我都喜欢吃。
中國菜我都喜歡吃。 
Zhōngguó cài wǒ dōu xǐhuan chī.
Китайските ястия – всичките ги обичам.

В китайския няма специфична дума за „две“ съществителни (както е в английски), затова, когато искаме да изразим нещо такова, трябва да се използва числителното за „2“:

那两本书都很有意思。
那兩本書都很有意思。 
Nà liǎng běn shū dōu hěn yǒu yìsī.
Онези две книги и двете са много интересни.

Приноси

• За първоначалната версия на статията са използвани материали от [1]

• Първоначалната версия на статията е подготвена със съдействието на http://www.seo-forum-seo-luntan.com

Източници

  1. C. Ross and J. S. Ma, Modern Mandarin Chinese Grammar: A Practical Guide: Taylor & Francis, 2006.