Изпускане /пропускане на съществителната фраза

From китайска граматика
Revision as of 21:07, 1 July 2021 by Snake (talk | contribs)
(diff) ← Older revision | Latest revision (diff) | Newer revision → (diff)
Jump to navigation Jump to search

В китайския език пропускането на съществителната фраза е по-често срещано, отколкото заместването с местоимение като начин да се отбележи идентифицирането на препратката.

Пропускането на съществителната фраза е един от начините по които в китайския език се определя дадена такава фраза като тема. Както видяхме в предишния раздел, съществителните фрази са пропускани, ако се отнасят до темата на разсъждението.

Съществителните фрази се пропускат, когато се намират в същата граматическа роля като първата съществителна фраза.

В този пример първата препратка и пропуснатата същесвителна фраза са субекти на глагола:

张美丽每天都很忙。(_)早上六点起床,(_)七点出门,(_)晚上九点才回家。
張美麗每天都很忙。(_)早上六點起床,(_)七點出門,(_)晚上九點才回家。
Zhāng Měilì měitiān dōu hěn máng. (_) Zǎoshang liùdiǎn qǐchuáng, (_) qīdiǎn chūmén, (_) wǎnshang jiǔdiǎn cái huí jiā.
Джан Мейли е много заета ежедневно. Сутрин става в 6 часа, излиза в 7 и до 9 вечерта не се връща вкъщи (прибира се в 9 вечерта).

В този пример, първата препратка и пропуснатата съществителна фраза са обекти на глагола:

她买了裙子,到家以后马上穿上了 (_)。
她買了裙子,到家以後馬上穿上了(_)。
Tā mǎi le qúnzi, dào jiā yǐhòu mǎshàng chuānshàng le (_).
Тя си купи рокля, а като се прибра вкъщи веднага я облече.

Когато дадена съществителна фраза с идентична препратка се среща в различна граматична роля от първия пример, тя се среща като местоимение и не се пропуска. В този пример първата прпратка е обекта на 喜欢/喜歡 xǐhuan “харесвам”. Във втората препратка е субекта на изречението.

我们都喜欢那个孩子。 她又可爱又乖。
我們都喜歡那個孩子。她又可愛又乖。
Wǒmen dōu xǐhuan nàge háizi. Tā yòu kě’ài yòu guāi.
Всички харесваме това дете. Тя е хем симпатична/сладка, хем възпитана.

Приноси

  • За първоначалната версия на статията са използвани материали от [1]

Източници

  1. C. Ross and J. S. Ma, Modern Mandarin Chinese Grammar: A Practical Guide: Taylor & Francis, 2006.