Говорене за движение в определена посока

Дейни глаголи, които отразяват движение като 跑 pǎo „бягам“ 走 zǒu „вървя“ 跳 tiào „скачам“ 开 kāi „карам“ 飞 fēi „летя“, 游 yóu плувам“ и даже 穿 chuān ‘to put on,’ обличам“ 吃 chī ям“ и 喝 hē пия“ може да бъдат суфиксирани с фрази за посоки, които указват посоката на движението.

Суфиксът с посока за движение винаги завършва в 来/來 lái идва“ или 去 qù отива“ 来/來 lái се използва, когато движението е към говорещия. 去 qù се използва, когато движението е далече/отдалечаващо се от говорещия.

            我们走进来了。
           我們走進來了。 
            Wǒmen zǒujìnlái le.
            Ние влезнахме вътре.

             他跑出去了。
              Tā pǎochūqù le.
              Той избяга навън.

Тези суфикси за посоки изпълняват ролята на резултативни завършеци. 得 de и 不 bu може да се намират между дейния глагол и суфикса за посока, за да указват, че субектът е способен или неспособен да се придвижи по посоката, указана от суфикса.

        你开得进去吗？
          你開得進去嗎？ 
           Nǐ kāidejìnqu ma?
           Можеш ли да влезнеш вътре с колата?

         车太大。我开不进去。
          車太大。我開不進去。 
            Chē tài dà. Wǒ kāibujìnqu.
            Колата е много голяма. Не може.

Обектът на дейния глагол също може да бъде включен в тези завършеци за посоки.

Когато е включен, той се намира между думата за посока и 来/來 lái или 去 qù.

           她走进屋子来了。
           她走進屋子來了。 
            Tā zǒujìn wūzi lái le.
             Тя влезна в стаята.

          我们开进城里去了。
           我們開進城裡去了。 
              Wǒmen kāijìn chénglǐ qù le.
              Ние карахме до града/отидохме до града с превозно средство.