Уточняване на продължителността на дадено действие с фраза за продължителност

From китайска граматика
Revision as of 21:28, 4 June 2021 by Snake (talk | contribs) (Created page with "Тези фрази може да се използват, за да отбележат колко дълго дадено действие се случва. За отбел...")
(diff) ← Older revision | Latest revision (diff) | Newer revision → (diff)
Jump to navigation Jump to search

Тези фрази може да се използват, за да отбележат колко дълго дадено действие се случва. За отбелязване на продължителността на дадено действие, следвайте глагола с времева фраза:

              субект + глагол+ продължителност

Само действията с отворен край имат продължителност. Примери за такива действия са: 买/買 mǎi „купувам“, 学/學 xué „уча“, 看 kàn „гледам/чета“, 吃 chī „ям“ и т.н.

1 Отбелязване на продължителността, когато няма обектна съществителна фраза

Когато дейният глагол няма обектна съществителна фраза, фразата отбелязваща продължителността/времетраенето просто следва глагола. Ако той е суфиксиран с了 le, тогава тя следва了 le. 我想在中国住一年。 我想在中國住一年。 Wǒ xiǎng zài Zhōngguó zhù yīnián. Планувам да живея в Китай една година.

他病了三天。

Tā bìng le sāntiān. Той беше болен три дена.


2 Отбелязване на траенето/продължителността, когато глаголът има обект

Когато глаголът има за обект съществителна фраза, траенето или продължителността може да се отбележи със схемите дадени по-долу. Във всички тези случаи глаголът се следва от  неговия обект или от фраза, отбелязваща траенето/продължителността. Един глагол никога не се следва директно и от обекта, и от фразата, отбелязваща траенето/продължителността, но има едно изключение. Ако обектът е местоимение, то може да се намира след глагола и преди фразата, отбелязваща траенето/продължителността. 
我等了他三个小时了。
我等了他三個小時了。 
Wǒ děng le tā sān gè xiǎoshí le.
Чаках го три часа.

Схема 1: глагол + обектен глагол + продължителност/траене Глаголът се среща два пъти в глаголната фраза. Първо, следван от обекта, а след това, следван от фразата за продължителност.

                  Казва се така                                                            Не така
            我每天晚上看书看四个小时。                  *我每天晚上看书四个小时。
            我每天晚上看書看四個小時。                    我每天晚上看書四個小時。 
               Wǒ měitiān wǎnshang kàn shū                          Wǒ měitiān wǎnshang kàn
                 kàn sì gè xiǎoshí.                                            shū sì gè xiǎoshí.
                Всяка вечер по четири часа чета книги.

Ако изречението се отнася до минало събитие, то вторият път глаголът се следва от 了 le. 我睡觉睡了八个钟头。 我睡覺睡了八個鐘頭。 Wǒ shuì jiào shuì le bā gè zhōngtóu. Спах осем часа.

我等他等了三个小时。

我等他等了三個小時。 Wǒ děng tā děng le sān gè xiǎoshí. Чаках го три часа.


Схема 2: глагол + обект 有 yǒu + продължителност/траене Глаголът и неговият обект започват първо, следвани от 有 yǒu и фраза за продължителност/траене. 有 yǒu не се следва директно от了 le. То се намира в края на изречението. 我等王明有三个小时了。 我等王明有三個小时了。

Wǒ děng Wáng Míng yǒu sān gè xiǎoshí le.
Чакам Уан Мин от три часа. (Чакам го Уан Мин вече три часа.)

Схема 3: глагол + траене/продължителност 的 de обект глаголна фраза Фразата за продължителност/траене 的 de се намира непосредствено преди обектната съществителна фраза. object noun phrase is a pronoun Тази схема не може да се използва, ако обектната съществителна фраза е местоимение.

我学了两年的中文。 我學了兩年的中文。 Wǒ xué le liǎng nián de Zhōngwén. Учих китайски две години.

我睡了八个钟头的觉。 我睡了八個鐘頭的覺。

Wǒ shuì le bā gè zhōngtóu de jiào.
Спах осем часа. (Спал съм осем часа./Спала съм осем часа.)

的 de понякога се изпуска.

                  那个学生已经学了两年(的)中文了。 
                    那個學生已經學了兩年(的)中文了。 
                         Nàge xuésheng yǐjing xué le liǎng nián (de) Zhōngwén le.
                          Онзи ученик вече изучава китайски от две години. 

Схема 4: обектна съществителна фраза, глагол + траене/продължителност Обектната съществителна фраза може да се среща в началото на изречението, преди субекта, като тема. Глаголът се следва директно от фраза за траене/продължителност. Тази схема не може да се използва, когато обектната съществителна фраза е местоимение или обект по подразбиране.

                  这个问题,我已经想了很久了。
                  這個問題,我已經想了很久了。 
                         Zhège wèntí, wǒ yǐjing xiǎng le hěn jiǔ le.
                         По този проблем вече мисля от много дълго време. (Този проблем аз го мисля вече много дълго.)
                    中文,我已经学了四年了。
                    中文,我已經學了四年了。 
                           Zhōngwén, wǒ yǐjing xué le sìnián le.
                            Китайският език го уча вече 4 години. (Уча китайски език от 4 години.)
                     中文,我至少会学两年。
                    中文,我至少會學兩年。 
                          Zhōngwén, wǒ zhìshǎo huì xué liǎng nián.
                              Китайския, аз най-малко ще го уча две години. (Най-малко две години ще уча китайски.)

3 Траене с/у време кога

Имайте предвид разликите между фразите, които отразяват траенето/продължителността и тези, които информират за времето когато.
Времевите фрази, които са за продължителност/траене на дадена ситуация винаги се срещат след глагола. 
             我学了两个小时了。
                 我學了兩個小時了。 
                   Wǒ xué le liǎng gè xiǎoshí le.
                   Учих два часа. (Учих в продължение на два часа.)

Времевите фрази, които отбелязват времето кога дадената ситуаця се намира винаги преди глагола:

               我昨天学了中文。
                 我昨天學了中文。 
                     Wǒ zuótiān xué le Zhōngwén.
                     Учих китайски език вчера. (Аз вчера учих китайски език./ Вчера учих китайски език.)

Изречение може да съдържа и фраза „време кога“, и фраза за траене/продължителност.

                我昨天学了两个小时。
                   我昨天學了兩個小時。 
                           Wǒ zuótiān xué le liǎng gè xiǎoshí.
                         Вчера учих два часа. (Аз вчера учих два часа.)

4 Отбелязване колко дълго време нещо не се е случвало

В китайския език, само ситуации, които се случват може да се описват като времетраене. 

Ако дадена ситуация не се е случвала, схемите за траене/продължителност не може да се използват. За отбелязване на време през което нещо не е ставало се слага времевата фраза преди [предложна фраза +] глагол или глаголна фраза.

             我两天没睡觉。
                我兩天沒睡覺。 
                  Wǒ liǎng tiān méi shuì jiào.
                  Не съм спал от два дена. (Не съм спала от два дена.)
            
               他三年没有抽烟。
                 他三年沒有抽煙。 
                     Tā sān nián méi yǒu chōu yān.
                     Той не е пушил от три години. (Той не пуши вече три години./ Той не пуши от три години.)