Лични имена

Личните имена се състоят от една или две срички/йероглифа. Няма точен списък с личните имена, както има на тези в българския и други езици, например – Роза, Михаил, Елена, Матей и т.н. Китайските имена имат значения и се явяват думи или фрази, подобно на някои традиционни индиански имена.

Тези имена имат положителна конотация, която родителите искат да се асоциира с техните деца. Понякога това се среща и при именуването/кръщаването на деца в България. Например имена като: Радост, Победа, Слава и др. В традиционното именуване/кръщаване първият йероглиф на личното име е поколенческо: всички деца в семейството, които са от един и същи пол и едно и също поколение споделят един и същ първи йероглиф в техните лични имена. Вторият йероглиф отразява някои други положителни характеристики. Така например братя може да се кръстят 亦豪 Yì Háo (талант) и 亦强 Yì Qiáng (сила), а сестри - 颖怡/穎怡 Yǐng Yí (радост) and 颖美/穎美 Yǐng Měi (красота).

В днешно време тази практика често не се спазва, но имената, все пак, отразяват позитивни атрибути и са едно- или дву-сричкови.
Личните имена са в някакъв смисъл, буквално лични (дискретни). В общи линии те се използват само между добри приятели и близки познати, а също в тесни кръгове като семейство, класна стая, офис, където хората са членове на ясно-определена група. Често хората използват роднински названия и титли, а не имена, когато се обръщат към или говорят за някой.