Общи характеристики на наречията

From китайска граматика
Revision as of 06:37, 5 June 2021 by Snake (talk | contribs) (Created page with "В китайския език, наречията се намират в началото на глаголната фраза, преди глагола и всякаква...")
(diff) ← Older revision | Latest revision (diff) | Newer revision → (diff)
Jump to navigation Jump to search

В китайския език, наречията се намират в началото на глаголната фраза, преди глагола и всякаква предложна фраза.

Повечето наречия трябва да предшестват отрицанието, но някои наречия може да се срещнат преди или след отрицанието.
           她一定不去。                           и също             她不一定去。
              Tā yīdìng bù qù.                                                            Tā bù yīdìng qù.
              Тя със сигурност няма да ходи.                                       Тя не е задължително да              ходи.
                                                                                                     
          她也许不去。                           но не               *她不也许去。
          她也許不去。                                                            她不許也去。
             Tā yéxǔ bù qù.                                                                 Tā bù yěxǔ qù.
              Сигурно тя няма да отиде./ Сигурно тя няма да ходи.
            她并不喜欢我。                       но не                 *她不并喜欢我。
             她並不喜歡我。                                                     她不並喜歡我。 
               Tā bìng bù xǐhuan wǒ.                                               Tā bù bìng xǐhuan wǒ.
                 Тя въобще не ме харесва.


 За разлика от глаголите, наречията обикновено не могат да бъдат едно-думен отговор на да-не въпрос.
          Въпрос                                       Отговавят се                А не с
       他们经常在那个饭馆吃饭吗?    对。                                       *经常。
        他們經常在那個飯館吃飯嗎?     對。                                          經常。 
         Tāmen jīngcháng zài nàge             Duì.                                          Jīngcháng.
          fànguǎn chī fàn ma?
           Те често ли ядат в онзи ресторант?   Да./Правилно.
                                                                        или 
                                                     他们经常在那儿吃饭。
                                                            他們經常在那兒吃飯。 
                                                                  Tāmen jīngcháng zài nàr chī fàn.
                                                                   Те често ядат там./Те често се хранят там.


          Въпрос                                       Отговавят се                              А не с                 
       你已经吃了吗?                       对。                                         *已经。
        你已經吃了嗎?                       對。                                           已經。  
          Nǐ yǐjing chī le ma?                    Duì.                                                 Yǐjing.
          Ти вече яде ли?/Ти яде ли вече?     Да.
                                                                 or
                                                  我已经吃了。
                                                         我已經吃了。 
                                                                  Wǒ yǐjing chī le.
                                                                Аз вече ядох./Аз ядох вече.
Китайският има структури, които са наречиеви по функция, в която те описват действие по някакъв начин. Тези структури са представени в главата за наречиевите модификации.
 Прилагателните глаголи, статичните глаголи и модалните глаголи може да бъдат модифицирани с интензификатори като 很 hěn „мното“, 太 tài „твърде“ и 真 zhēn „наистина“. Списък с интензификаторите е представен в  10.3.

Наречията добавят много различни видове значения в дадено изречение. Тази глава представя наречията, които имат логически функции. Други наречия са представени в книгата и главите, които фокусират на значенията, асоциитани със специфичните наречия.