Говорене за движение в определена посока
Дейни глаголи, които отразяват движение като 跑 pǎo „бягам“ 走 zǒu „вървя“ 跳 tiào „скачам“ 开 kāi „карам“ 飞 fēi „летя“, 游 yóu плувам“ и даже 穿 chuān ‘to put on,’ обличам“ 吃 chī ям“ и 喝 hē пия“ може да бъдат суфиксирани с фрази за посоки, които указват посоката на движението.
Суфиксът с посока за движение винаги завършва в 来/來 lái идва“ или 去 qù отива“ 来/來 lái се използва, когато движението е към говорещия. 去 qù се използва, когато движението е далече/отдалечаващо се от говорещия.
我们走进来了。
我們走進來了。
Wǒmen zǒujìnlái le.
Ние влезнахме вътре.
他跑出去了。
Tā pǎochūqù le.
Той избяга навън.
Тези суфикси за посоки изпълняват ролята на резултативни завършеци. 得 de и 不 bu може да се намират между дейния глагол и суфикса за посока, за да указват, че субектът е способен или неспособен да се придвижи по посоката, указана от суфикса.
你开得进去吗?
你開得進去嗎?
Nǐ kāidejìnqu ma?
Можеш ли да влезнеш вътре с колата?
车太大。我开不进去。
車太大。我開不進去。
Chē tài dà. Wǒ kāibujìnqu.
Колата е много голяма. Не може.
Обектът на дейния глагол също може да бъде включен в тези завършеци за посоки.
Когато е включен, той се намира между думата за посока и 来/來 lái или 去 qù.
她走进屋子来了。
她走進屋子來了。
Tā zǒujìn wūzi lái le.
Тя влезна в стаята.
我们开进城里去了。
我們開進城裡去了。
Wǒmen kāijìn chénglǐ qù le.
Ние карахме до града/отидохме до града с превозно средство.