Личните местоимения “我们” и “咱们”

“我们” и “咱们” са лични местоимения. В зависимост от контекста те могат да са взаимозаменяеми или да се отнасят за различни хора. Използват се: (а) При разговори, където могат да бъдат взаимно заменяни. В този случай те включват както говорителя, така и слушателя. На практика в писмен текст се използват и двете местоимения, докато в разговорната реч основно се използва “咱们”

 老师， 明天咱们 （我们）一起去看电影吧
 Учителю, хайде утре да отидем да гледаме филм!(включва слушащия - учителя)

 妈妈， 咱们 （我们） 几点吃饭？ 
 Мамо, в колко часа ще ядем? (включва слушателя - майката)

 王老师， 咱们一起去吃饭吧！ (включва 王老师)

 小孙， 咱们休息休息吧！ (включва 小孙)

(б) Когато акцентът пада върху едната страна, 我们 и 咱们 са налице едновременно в едно и също изречение или ако е използвано само 我们. В този случай 我们 се отнася само за говорещия, изключвайки слушателя.

 我们走了， 咱们再见了吧 （我们 и 咱们 са налице едновременно в едно и също изречение）

 我们要回家了， 你在这里继续玩儿吧！ (我们 не включва слушащия)

 老师， 请告诉我们你的地址。 (我们 не се отнася за 老师)

“咱们” е по-характерно за разговорната реч.