Съдържателни въпроси/Въпроси за съдържание
Jump to navigation
Jump to search
Съдържателните въпроси се използват за питане относно идентифициране на човек, обект, време, локализация/място или количество, а също така и за търсене на обяснение за даден процес. Китайските съдържателни въпроси/въпроси за съдържание се образуват със следните думи:
Съдържателно- Значение Какво се Примерна фраза въпросна дума пита
______________________________________________________
谁 кой? човек 他是谁？
誰 他是誰？
shéi Tā shì shéi?
Кой е той?
什么 какво? конкретен или 那是什么？
甚麼 абстрактен обект 那是甚麼？
shénme Nà shì shénme?
Онова какво е?
什么时候 кога? Време 你什么时候开始学中文？
甚麼時候 (вкл. 你什麼時候開始學中文？
shénme shíhòu астрономическо) Nǐ shénme shíhòu kāishǐ
xué Zhōngwén?
Кога започваш да учиш китайски?
几点钟 кога? астрономическо време 你几点钟回家？
幾點鐘 你幾點鐘回家？
jǐdiǎn zhōng Nǐ jǐdiǎn zhōng huí jiā?
В колко часа се прибираш вкъщи?
什么地方 какво място?/ локализация 你在什么地方工作？
甚麼地方 на кое място?/къде? 你在甚麼地方工作？
shénme Nǐ zài shénme dìfang gōngzuò?
dìfang На кое място работиш?
哪儿 къде? локализация 你在哪儿工作？
哪兒 你在哪兒工作？
nǎr Nǐ zài nǎr gōngzuò?
Къде работиш?
哪里 你在哪里工作？
哪裡 你在哪裡工作？
nálǐ Nǐ zài nálǐ gōngzuò?
Къде работиш?
为什么 защо? причина 你为什么学中文？
為什麼 你為什麼學中文？
wèi shénme Nǐ wèi shénme xué Zhōngwén?
Защо учиш китайски?
凭什么 на каква база/ основание 你凭什么逮捕我？
憑甚麼 с какво право? 你憑甚麼逮捕我？
píng shénme Nǐ píng shénme dàibǔ wǒ?
На какво основание ме арестуваш?
怎么 как? процес 怎么走？
怎麼 怎麼走？
zěnme Zěnme zǒu?
Как се стига? (Как се стига до там?)
哪 кое? спецификатор 你要买哪本书？
nǎ 你要買哪本書？
Nǐ yào mǎi nǎ běn shū?
Коя книга искаш да купиш?
Съдържателно- Значение Какво се Примерна фраза въпросна дума пита
___________________________________________________
几 колко? количество 你想吃几个饺子？
幾 (обикновено 10 или 你想吃幾個餃子？
jǐ по-малко; използват се с Nǐ xiǎng chī jǐ gè jiǎozi?
изброяваните съществителни) Колко дзиаодзъ искаш да ядеш?
多少 колко? количество 你有多少钱？
duōshǎo (голямо количество; 你有多少錢？
използвано с предметни Nǐ yǒu duōshǎo qián?
съществителни) Колко пари имаш?
多 колко? (използва се с интензивни 你多大？
duō прилагателни глаголи) Nǐ duō dà?
На колко си години?
那本书有多贵啊？
那本書有多貴啊？
Nà běn shū yǒu duō guì a?
Колко скъпа е онази книга?
Следващите съдържателно-въпросни думи и фрази се срещат повече в литературния и формалния китайски език, а не в разговорния.
Съдържателно- Значение Какво се Примерна фраза въпросна дума пита
_____________________________________________________
何必 защо? причина 你何必生那么大的气？
hébì 你何必生那麼大的氣？
Nǐ hébì shēng nàme dà de qì?
Защо си толкова ядосан? (Защо си толкова ядосана?)
何妨 защо не? причина 如果你没事，何妨多坐一会儿。
héfáng 如果你沒事，何妨多坐一會兒。
Rúguǒ nǐ méi shì, héfáng duō
zuò yīhuìr.
Ако не си зает, защо не постоиш повече?
何时 кога? време 飞机何时到达？
何時 飛機何時到達？
héshí Fēijī héshí dào dá?
Кога пристига самолетът?
何故 защо? причина 他何故杀人？
hégù 他何故殺人？
Tā hégù shā rén?
Защо е убил човек?
为何 защо? причина 为何惊慌？
為何 為何驚慌？
wéihé Wéihé jīnghuāng?
Защо си толкова уплашен?
Съдържателно- Значение За какво Примерна фраза въпросителна дума се пита
何为 какво е (същ. идентификация 何为科学方法？
фраза)? 何為科學方法？
héwéi Héwéi kēxué fāngfǎ?
Какъв е научният метод?
何尝 как не риторическо 我何尝不想上大学？
запитване 我何嘗不想上大學？
hécháng (глаголна фраза)? причина Wǒ hécháng bù xiǎng shàng dàxué?
Как бих могъл да не мисля да влизам в университет?
В китайския въпросите и отговорите използват същия фразов ред.
В китайския език, съдържателните въпросителни думи отиват там, където и въпросите.
Въпрос Отговор
你找谁？ 我找王老师。
你找誰？ 我找王老師。
Nǐ zhǎo shéi? Wǒ zhǎo Wáng lǎoshī.
Кой търсиш? (Ти търсиш кой?) Аз търся учителя Уан.
这是什么？ 这是手机。
這是甚麼？ 這是手機。
Zhè shì shénme? Zhè shì shǒujī.
Какво е това? (Това какво е?) Това е мобифон. (Това е клетъчен телефон.)
你今天喝什么茶？ (我喝)龙井(茶)。
你今天喝甚麼茶？ (我喝)龍井(茶)。
Nǐ jīntiān hē shénme chá? (Wǒ hē) lóngjǐng (chá).
Какъв чай пиеш днес? (Аз пия) Лундзински (чай).
你什么时候有空？ 我今天下午有空。
你甚麼時候有空？
Nǐ shénme shíhòu yǒu kòng? Wǒ jīntiān xiàwǔ yǒu kòng.
Кога ще имаш свободно време? Аз ще съм свободен днес следобед.
你在哪儿(哪里)学中文？ 我在大学学中文。
你在哪兒(哪裡)學中文？ 我在大學學中文。
Nǐ zài nǎr (nǎlǐ) xué Zhōngwén? Wǒ zài dàxué xué Zhōngwén.
Къде учиш китайски? Аз уча китайски в университета.
你几点钟下课？ 我四点钟下课。
你幾點鐘下課？ 我四點鐘下課。
Nǐ jǐdiǎn zhōng xià kè? Wǒ sìdiǎn zhōng xià kè.
Кога свършваш училище? Свършвам училище в 4 часа.
你在什么地方吃午饭？ 我在餐厅吃午饭。
你在甚麼地方吃午飯？ 我在餐廳吃午飯。
Nǐ zài shénme dìfang chī wǔfàn? Wǒ zài cāntīng chī wǔfàn.
Къде обядваш? Аз обядвам в стола (в закусвалнята).
怎么/怎麼 zěnme „как“ пита за процеси. То се намира непосредствено преди глагола. Отговорът на 怎么/怎麼 zěnme - въпросите е обяснение. Като обем/дължина той може да бъде кратка фраза, изречение и даже повече. Дългият отговор на този тип въпроси изисква серия стъпки, чрез които се осъществява процесът.
Въпрос Отговор
这个字怎么写？ 这个字这样写。
這個字怎麼寫？ 這個字這樣寫。
Zhège zì zěnme xiě? Zhège zì zhèyàng xiě.
Как се пише този йероглиф? Този йероглиф се пише така.
从这儿到公园怎么走？ 从这儿到公园往北走。
從這兒到公園怎麼走？ 從這兒到公園往北走。
Cóng zhèr dào gōngyuán zěnme zǒu? Cóng zhèr dào gōngyuán wǎng běi zǒu.
Как се стига от тук до парка? От тук до парка се върви на север.
Въпросителният израз 怎么样？/怎麼樣？ zěnmeyàng? пита за описание:
那个饭馆怎么样？
那個飯館怎麼樣？
Nàge fànguǎn zěnmeyàng?
Онзи ресторант как е?/Онзи ресторант бива ли го?
Изразът 怎么了？/怎麼了？zěnme le? се използва за питане относно как е някой, след като има съмнения, че нещо не е наред:
你怎么了？
你怎麼了？
Nǐ zěnme le?
Какво ти е?/Какво ти става?/Имаш ли проблем?
为什么/為甚麼 wèi shénme „защо“ въпросите питат за причини и техните отговори обикновено изискват едно или повече изречения. 为什么/為甚麼 wèi shénme се намира след субекта на изречението.
Отговорът на 为什么/為甚麼 wèi shénme въпроси често започва с думат 因为/因為
yīnwéi „защото“.
Въпрос Отговор
你为什么学中文？ 因为我想在中国找工作。
你為甚麼學中文？ 因為我想在中國找工作。
Nǐ wèi shénme xué Zhōngwén? Yīnwéi wǒ xiǎng zài Zhōngguó
zhǎo gōngzuò.
Защо учиш китайски? Защото искам да си търся работа в Китай.
你为甚么喜欢他呢？ 因为他特别帅!
你為甚麼喜歡他呢？ 因為他特別帥!
Nǐ wèi shénme xǐhuan tā ne? Yīnwéi tā tèbié shuài!
Защо ти го харесваш? (Защо го харесваш?) Защото той е толкова красив!
В китайския съдържателно-въпросните думи се използват в изрази, които отразяват значения като „всеки“, „всичко“, „никой“, „всякога“, „никога“, „нищо“, „никакво“ и т.н., и т.н.
谁都认识他。
誰都認識他。
Shéi dōu rènshi tā.
Всеки го познава. (Всички го познават./ Него всички го познават./ Него всеки го познава./ Всеки човек го познава.)
我什么时候都忙。
我什麼時候都忙。
Wǒ shénme shíhòu dōu máng.
Винаги съм зает./Винаги съм заета. (По всяко време съм зает./По всяко време съм заета.)
他什么酒都不喝。
他什麼酒都不喝。
Tā shénme jiǔ dōu bù hē.
Той не пие никакъв алкохол. (Никакъв алкохол не пие.)