Изразяване на притежание

За отбелязване, че нещо принадлежи някому, се използва следната структура:

                  притежател + 的 de + притежавания обект
            哥哥的车                           老师的书
              哥哥的車                             老師的書 
                gēge de chē                              lǎoshī de shū
                батковата кола (колата на батко)         учителската книга (книгата на учителя)

В китайския език няма притежателни местоимения. Местоимение + 的 de е равносилно на притежателно местоимение. Това се вижда от следните примери:

            我的钥匙                           谁的书？
               我的鑰匙                          誰的書？ 
                wǒ de yàoshi                         shéi de shū?
             Моя ключ                                 чия книга? (на кого е тази книга?)

Притежателят + 的 de може понякога да се намери без следващото го по принцип „претежавано“ съществително. Това често е случаят, когато съществителното се подразбира от контекста на изречението. В следващите изречения съществителното в скобите може да бъде изпуснато.

          这本书是你的(书)。
           這本書是你的(書)。 
                Zhè běn shū shì nǐ de (shū).
                Тази книга е твоята (книга).

            那个学校是他们的(学校)。
            那個學校是他們的(學校)。 
             Nàge xuéxiào shì tāmen de (xuéxiào).
             Онова училище е тяхното (училище).

Когато има тясна взаимовръзка между притежателят и притежаваното съществително

的 de може да се пропусне. 的 de често се пропуска и, когато притежателят е местоимение.

            我(的)母亲很忙。
             我(的)母親很忙。 
               Wǒ (de) mǔqin hěn máng.
               Майка ми е много заета. (Майка е много заета./Майка ми е заета./Майка е заета.)

              他是我们(的)老师。
              他是我們(的)老師。 
               Tā shì wǒmen (de) lǎoshī.
               Той е нашият учител. (Той ни е учител.)