Main Page

За проекта

[[category:Китайско-български речник]]

Граматика - съдържание:

• "Един от" с "…zhi yi"
• (gēn)jù…(根)据 - според, в съответствие, съгласно, на основание...
• Main Page
• Адресиране на писма и пликове - Специална терминология за подателя и получателя
• Адресиране на писма и пликове - Термини, които се използват в адресите и техния ред на изписване
• Адресиране на писма и пликове - Формат на вертикален плик (често използван например в Тайван)
• Адресиране на писма и пликове - Формат на хоризонтален плик (използван широко в Китай).
• Базови стратегии за комуникация
• Болести - Изразяване на общи заболявания или алергии
• Болести - Описване на симптоми
• Болести - Питане за симптомите
• Броене на годините и питане за тях
• Броене на дните и питане колко дни
• Броене на месеци и питане за техния брой
• Броене на седмиците и питане за техния брой
• Визитки (визитни картички)
• Времеви думи, които указват бъдеще време
• Въвеждане на тема
• Възклицания
• Въпроси с модални глаголи
• Въпросителни думи, които кореспондират със спецификатори
• Географски посоки
• Глаголи, изразяващи действия с отворен край
• Глаголи, изразяващи действия с отворен край и обекти, свързани със задължения
• Глаголи, които обозначават бъдещето
• Глаголът за притежание и съществуване: 有 yǒu „има“, „е“.
• Глаголът 是 shì „е; съществува; налично е“
• Говорене за бъдещето
• Говорене за датата на месеца (първи, втори, трети и пр. месец)
• Говорене за движение в определена посока
• Говорене за действия, започнали в миналото и продължаващи в настоящето
• Говорене за дните от седмицата и питане за тях
• Говорене за дните преди или след днес
• Говорене за завиване
• Говорене за идване до дадено място
• Говорене за идване от някъде
• Говорене за минал опит: глаголният суфикс -过/過 guo
• Говорене за минути и секунди
• Говорене за определено/специфично разстояние
• Говорене за отиване в дадено направление/посока
• Говорене за отиване до някъде
• Говорене за поредици в миналото
• Говорене за пресичане/преминаване
• Говорене за пристигане
• Говорене за продължителност и честота
• Говорене за промяна, нови ситуации и променящи се ситуации
• Говорене за разстояние
• Говорене за разстояния
• Говорене за седмици и края на седмиците/уикендите от гледна точка на „сега“
• Говорене за циклични действия
• Говорене за часове
• Говорене за „далече“ и „близо“
• Говорене за „отиване“ и „идване“
• Граматиката на изразите за честота
• Граматиката на предложните фрази в китайските изречения
• Да-не въпроси
• Да-не въпроси с глагол-не-глаголна структура
• Да-не въпроси с прилагателни глаголи
• Да-не въпроси с 吗/嗎 ma
• Да-не въпроси с 是否 shìfǒu
• Даване на разрешение
• Двусричково предпочитание
• Дейни глаголи
• Директно изразяване на благодарност
• Допълнителни изрази за гостуването
• Допълнителни функции на 让/讓 ràng, 叫 jiào и 给/給 gěi
• Думи, използвани за отбелязване на честота
• Думи за местоположение
• Завършване на въпросите с 呢 ne
• Завършеност: V - 了 le
• Задаване на въпроси относно задължения
• Значение на 则 (則) zé
• Идентификация на себе си и другите
• Идентифициране или описване на съществително с модифицираща фраза
• Идентифициране на места
• Идентифициране на неща
• Избиране в случай на алтернатива с или-или въпроси
• Изговаряне/писане на целите дни/дати и питането за тях
• Изговаряне на години
• Изобразяване на начини на придвижване
• Използване на местоположение като описание
• Използване на модални глаголи за изразяване на отрицателни задължения: не трябва, не бива
• Използване на начините/средствата за транспортиране в изречения, които се отнасят до определена дестинация
• Използване на пълнители
• Използване на резултативни глаголи за отбелязване, че даден резултат не може да се постигне, каквото и да става/независимо от всичко
• Използване на суфикса le с резултативни глаголи за описване на завършеност
• Използване на титли като термини за обръщения
• Използване на финалната частица ne за показване на протичащи ситуации в настоящето
• Използване на 在 zài и 正在 zhèngzài за отбелязване на произтичащи действия в сегашно време
• Използване на 是 shì за наблягане
• Използване на 没 méi с резултативни глаголи за означаване, че няма завършеност или, че не е постигнат даден резултат
• Използване на 着/著 zhe за подчертаване на неща, които се извършват в момента или за състояние в настоящето
• Изпускане /пропускане на съществителната фраза
• Изпускане на главното съществително
• Изравнители изречения: идентифициране или описване на субекта със съществителна фраза в предиката
• Изравнителният глагол 姓 xìng „казва се по фамилия“
• Изравнителният глагол 是 shì „съм/си/е/сме/сте/са“
• Изрази, които въвеждат темата на изречението
• Изрази, които се използват за изразяване на скромност/приемане на благодарност
• Изрази, които се използват за сбогуване от страна на гостите
• Изрази, които се използват за сбогуване от страна на домакините
• Изрази за време, които изразяват сегашно време
• Изрази използвани за изразяването на неудовлетвореност
• Изразяване, че може би нещо ще се случи
• Изразяване на "дори ако…" с "jiùshì" (就是)
• Изразяване на a.m. и p.m.
• Изразяване на времето с колко минути остават до даден час или колко минути са минали след него
• Изразяване на вродени способности или таланти
• Изразяване на възможност
• Изразяване на възможност с 会/會 huì
• Изразяване на възраст
• Изразяване на желание, съгласие, готовност
• Изразяване на желания
• Изразяване на забрани
• Изразяване на завършеност, минало време и промяна на състоянието
• Изразяване на завършеност и говорене за миналото
• Изразяване на задоволство/удовлетвореност
• Изразяване на задължения
• Изразяване на знание (познание)
• Изразяване на знание с 会/會 huì
• Изразяване на знение с 知道 zhīdao и 认识/認識 rènshi
• Изразяване на идентификация
• Изразяване на изключение или добавяне с 除了chúle ... 以外 yǐwài
• Изразяване на контраст: Изпускане на свързващите думи
• Изразяване на контраст: Относителен ред на подредба в контрастиращите изречения
• Изразяване на контраст: Разполагането на свързващите думи
• Изразяване на контраст чрез двойки свързани думи
• Изразяване на настроението (и отношението) и гледните точки на говорещия
• Изразяване на научени/придобити способности
• Изразяване на негативни/отрицателни задължения: не трябва, не бива
• Изразяване на нервност или тревожност
• Изразяване на нужди
• Изразяване на понятието „всичко“ с 全 quán
• Изразяване на последователност: взаимовръзката „след“ в единични, прости изречения
• Изразяване на последователност: наречие 便. biàn
• Изразяване на последователност: наречие 就 jiù
• Изразяване на последователност - изразяване на връзката/взаимоотношението „преди“
• Изразяване на последователност с глаголния суфикс 了 le
• Изразяване на последователност с 以后/以後 yǐhòu „след“
• Изразяване на предпочитания
• Изразяване на представяне, което е по-малко отколкото нечие друго представяне по някакъв начин
• Изразяване на притежание
• Изразяване на притежание в официалния, писмен китайски език
• Изразяване на разрешение с 可以 kéyǐ
• Изразяване на слаби забрани: не бива
• Изразяване на способност с 会/會 huì
• Изразяване на способност с 可以 kéyǐ
• Изразяване на способност с 能 néng
• Изразяване на страх от нещо
• Изразяване на строга забрана: не трябва
• Изразяване на строги задължения: трябва
• Изразяване на съществуване
• Изразяване на съществуване с глаголи за положение
• Изразяване на физическа способност
• Изразяване на цикличност във времето с 每 měi „всеки/всяка/всяко/всички“
• Изразяване на цикличност с 天天 tiāntiān и 年年 niánnián
• Изразяване на “всеки/всички...” с 每 měi
• Изразяване на „(и)двете“ и „всички“ с 都 dōu
• Изразяване на „всеки“ и „всяко“ с въпросителни думи
• Изразяване на „всеки“ с двойно отрицание
• Изразяване на „всеки“ с повторение
• Изразяване на „всички“ с 所有的 suóyǒu de
• Изразяване на „двойно“ или „двете“ с 双/雙 shuāng
• Изразяване на „не всички“ с въпросителни думи
• Изразяване на „нищо/никой...“
• Изразяване на „няма значение как“ с 怎么/怎麼 zěnme
• Изразяване на „слабо“ социално и морално задължение
• Изречения от тип „докато/дотогава, докато“
• Изречения от тип „иначе/в противен случай“
• Изречения от тип „само ако/само в случай, че“
• Изречения от типа „дори да/дори ако“
• Изрзяване, че даден обект се намира или не се намира на дадено място
• Имейл
• Имена и фамилии: 姓名 xìngmíng
• Индиректно изразяване на благодарност
• Интернет терминология
• Искане/помолване за повторение или пояснение в разговорния език
• Искане и даване на съвети и мнения
• Искане на разрешение/Питане за разрешение
• Йероглифът 每 měi
• Йероглифът 看 kàn
• Казване на някой /някоя какъв е неговия/нейния най-добър или единствен избор
• Казване на някой да прави каквото намери за добре
• Какво се казва, когато не се знае пътя
• Календарно време
• Канене
• Квалифициране на изречение/твърдение с прилагателен или със статичен глагол
• Класификатори
• Класификатори, които не са следвани от съществително
• Класификатори, показващи притежание на съществителното
• Книжовни/литературни маркери за отрицание: 无/無 wú и 非 fēi
• Комплименти и учтиви отговори
• Конструкция 将 作为
• Контрастни наречия, които може да се срещат в началото на дадено изречение или преди даден глагол, или глаголна фраза
• Крайните частици в изреченията
• Културни особености
• Лични имена
• Личните местоимения “我们” и “咱们”
• Локализиращият глагол 在 zài „намирасе в“
• Месеци
• Метеорологично време - Изречения за описването му
• Метеорологично време - Питане за времето
• Метеорологично време - Питане за температурите и описването им с различните термини
• Много формално писмо
• Модални глаголи
• Модални глаголи и изрази, които отразяват промяна във времето
• Модални глаголи и наречия
• Модификатори (продължение)
• Модификации с 之 zhī
• Модификация на прилагателните глаголи с интензификатори
• Модификация на статични глаголи с интензификатори
• Модификация на 会 huì и 能 néng с интензификатори
• Модифициране на описанието на действието с интензификатори
• Модифициране на описанието на действието с отрицание
• Модифициране на съществително със спецификатор и/или число (цифра)
• Модифициране на съществителното с помощта на частицата 的 de
• Наблягане върху времето, когато ситуацията се случва
• Названия на месеците
• Наречие 也 yě „също, в добавка“
• Наречие 只 zhǐ „само“
• Наречие 就 jiù „само, уникалност, просто, точно“
• Наречие 才 cái „само, само тогава, просто“
• Наречие 还/還 hái „ в добавка, все още, също, друго“
• Наречие 都 dōu „всички, и двете“
• Наречия
• Наречия, които обозначават минало време
• Наречия, които се срещат с отрицание
• Наречия, които указват бъдеще време
• Наречия, описващи циклични действия
• Неформално писмо към приятел
• Области на образование
• Обобщение за функциите на резултативните глаголи
• Обозначава, че нещо плаши някой
• Обозначаване на бъдещо време с модалния глагол 会/會 huì
• Обръщане към нови познати и уточняване думите за обръщения
• Обръщане към хората от семейството и другите с използване на роднински термини
• Обръщения към приятели
• Обща форма на представянията
• Общи професии и професионални области
• Общи резултативни глаголи: дейни глаголи + резултативен край
• Общи резултативни суфикси
• Общи характеристики на наречията
• Означаване, че дадено действие е било изпитвано в миналото
• Означаване, че дадено действие не се е случвало в миналото
• Означаване на способността да се достигне до завършване на действия или постигане на резултат: потенциалните инфикси 得 de и 不 bu
• Означаване на „по-малко от“ с 不如 bùrú
• Описание на изпълнението на действие, когато глаголът заема мястото на допълнението
• Описание на субекта с предикат, който е прилагателен глагол
• Описване на извършването на дадено действие с обстоятелствен модификатор
• Описване на обстоятелствата, които може да повлияят на случаването на дадено събитие
• Описване на общо или минало изпълнение на действие чрез обстоятелствена фраза за начин
• Описване на ситуации, които са истина
• Описване на субект с две качества, които съществуват едновременно
• Описване на съществителните с атрибути, които имплицират сравнение/сравнения
• Описване от какъв материал е направено дадено нещо
• Описване положението на обект/предмет
• Основни поздрави
• Основни сбогувания
• Основни функции на предлозите
• Особености при употребата на 由
• Отбелязване, че дадена ситуация е фон за друга
• Отбелязване, че дадена ситуация представя промяна
• Отбелязване, че дадено действие не се е състояло в миналото
• Отбелязване, че дадено действие се е случвало пак в миналото: 又 yòu глагол 了 le
• Отбелязване, че дадено събитие е настъпило първо, а друго се е случило след него
• Отбелязване, че две действия се случват в една и съща времева рамка
• Отбелязване, че две действия се случват по едно и също време, и фокусиране върху всяко от тях поотделно
• Отбелязване, че нещо ще стане на определена дата
• Отбелязване на взаимовръзката „Веднага щом/Веднага след като . . . то . . .“
• Отбелязване на включване с 连/連 lián
• Отбелязване на еднаквост в действия
• Отбелязване на количеството при „повече от“ / „по-“ сравненията
• Отбелязване на произтичащото на фона на нещо друго
• Отбелязване на разбиране или липса на разбиране
• Отбелязване на сходствата/приликите в дадено отношение
• Отбелязване на „след това/после“ в отделно изречение
• Отбелязване на „след“ в единично изречение: обобщение на употребата на 以后/以後 yǐhòu, 了 le и наречия за последователност
• Отговаряне на да-не въпроси - Отговаряне с „да“
• Отговаряне на да-не въпроси - Отговаряне с „не“
• Отговаряне на повик за внимание
• Отговаряне на похвали и благодарности
• Отицателни заповеди: забрани
• Относителният ред на отрицанието и наречието
• Относно годините
• Отразяване на контраст: наречия, които задължително трябва да се намират преди 'предложна фраза +' глагол ИЛИ глаголна фраза
• Отрицание на глаголи и глаголни фрази
• Отрицание на модалните глаголи
• Отрицание на прилагателните глаголи
• Отрицание на ситуации в сегашно време
• Отрицание с 不 bù
• Отрицание с 没 méi и 没有 méi yǒu
• Отрицанието на статичните глаголи
• Отрицанието на 有 yǒu
• Пари и цени
• Пасивни форми в Мандарин - граматика и употреба
• Пейджър
• Писане и изговаряне на телефонни, факсови и пейджърови номера
• Питане дали действието е извършено
• Питане за алтернативни направления
• Питане за времето/питане колко е часът
• Питане за възраст/Въпроси за годините
• Питане за годините
• Питане за дадени посоки: примерни разговори
• Питане за места
• Питане за определено разстояние
• Питане за повече информация
• Питане за способността за изпълнение на действие
• Питане за „близо“ и „далече“
• Питане и отговаряне на въпроси
• Питане как се стига от едно място до друго
• Питане какво нещо или някой е
• Питане от какво е направен даден предмет
• Питане относно изпълнението на дадено действие
• Питания за китайските йероглифи
• Повече от/По-
• Подчертаване на извършващо се действие
• Подчертаване на продължителността на дадена ситуация или състояние
• Пожелание за лека нощ
• Поздрави и сбогувания
• Поздрави и сбогувания в писма - Поздрави и обръщения в писмата
• Поздрави и сбогувания в писма - Сбогувания в писмата
• Поздрави през денонощието
• Поздрави чрез питане за ядене
• Поздравяване на хората с назоваването им (叫 jiào)
• Поздравяване чрез говорене за настоящата активност
• Показване, че всички съществителни фрази не са еднакви
• Показване, че всички съществителни фрази са еднакви
• Показване, че дадено действие не съществува или няма да съществува
• Показване, че дадено нещо се случва „само след като“ друго се е случило: последователност с наречието 才 cái
• Показване, че една съществителна фраза не прилича на друга
• Показване, че съществителни фрази са идентични
• Показване, че съществителните фрази са различни
• Показване, че съществителните фрази са различни в някакво отношение
• Показване, че съществителните фрази споделят едно и също свойство/качество
• Показване на връзката „първо. . . след това . . .“
• Показване на връзката „първо . . . и само тогава . . .“
• Показване на прилика
• Показване на промяна с течение на времето, причинена от променящи случаи
• Показване на резултата или заключението на дадено действие с резултативни глаголи
• Показване на сегашно време чрез контекста
• Показване на способността за изпълнение на глагола: потенциалните суфикси 得了 deliǎo и 不了 buliǎo
• Показване на степента/обхвата или резултата на дадена ситуация
• Показване на „по-малко от“ с 没有 méi yǒu
• Покана на госта да се чувства комфортно
• Покани, искания и откази